Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада всички! Въпреки двете деца Кубрат Пулев се връща при Андреа?
  • Новини

Изненада всички! Въпреки двете деца Кубрат Пулев се връща при Андреа?

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
kobakbkasodaskdas.png

Седмица преди да му се роди втория син, Кубрат Пулев лично е честитил рождения ден на певицата в столичен ресторант. Това предполага, че екс-двойката е на път да се събере след големите скандали, които по-рано се вихреха между тях.

Неотдавна фолк фурията показа снимка от рождения й ден, на която се вижда и Кобрата, който и е подарил скъп подарък – гривна на Картие за 12 000 евро. Хем за празника, хем за помиряването и събирането им, шушукат клюкари. Андреа написа към кадъра на стори в Инстаграма „За да не пишете пак „луда“, уточнявайки датата – 23.01.2023.

Снимка от рождения ден на Андреа, на който Пулев е гост и се крие

Приближени до боксьора издават, че той е на път да се върне при бившата си, с която ги свързват над 15 години връзка, като причината е повече от скандална. Майката на децата му – Розали Петрова се оказва схемаджийка и май добре е оплела Пулев с две деца, които се появяват почти едно след друго. За схемите й разкрива Андреа с телефонен разговор пуснат във видео в YouTube

Клипът представлява разговор с жената на бившия любовник на въпросната Розали. Ирена Драгиева твърди, че мъжът й е починал заради Розали, с който били любовници в продължение на 8 години. Записът на разговора между Андреа и Ирена е от 2020 година, мъжът й Ненчо е починал през 2016 г., а се е любел с настоящата на Кобрата от 2008 година, когато е била на 18 години.

От разговора, който Андреа води, става ясно, че тя е била сплашвана от Розали, която върти сделки за покупко-продажба на имоти, информация, която беше изнесена от звездата по-рано. Най-вероятно именно брюнетката ще строи сграда на общинския парцел във вилна зона „Киноцентъра“ между „Драгалевци“ и „Бояна“, който Кобрата купи на доста изгодна цена.

Преди да омае Кобрата, Петрова е била трета страна и в друг подобен триъгълник. Преди много години 33-годишната собственичка на агенция за недвижими имоти „Родекс Естейт“ е имала отношения с Ненчо Драгиев – един от съсобствениците на столичния търговски център „Галакси“. Това е видно от официална информация, която е на разположение в Търговския регистър.

Continue Reading

Previous: Извънредно: Нов силен трус разлюля България!
Next: Спасители в Турция откриха под развалините гърне със 150 хиляди долара и предадоха парите на полицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.