Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати
  • Новини

Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
cvdfgbldjbkgfkbfb.png

Данните от Националния статистически институт, обобщени от Института за пазарна икономика показват средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в частния и обществения сектор в 265-те общини в страната.

Картата на заплатите дава различен поглед към икономиката на страната, като разкрива успешни примери за развитие както в големите икономически центрове, така и в по-малки индустриални общини.

 

Най-високата средна брутна месечна заплата на наетите лица в България за 2022 г. е в община Челопеч (3 398 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 949 лв.), а на трето място е изненадата тази година – община Кнежа (2 813 лв.).

Първите три места се заемат от общини, в които са позиционирани водещи компании от добивната индустрия, енергетиката, селското стопанство и преработката на маслодайни култури. На четвърта позиция е Столична община (2 475 лв.), следвана от общините Раднево (2 450 лв.), Пирдоп (2 440 лв.) и Гълъбово (2 260 лв.). Топ 10 се допълва от общините Девня (2 156 лв.), Панагюрище (2 050 лв.) и Божурище (1 925 лв.).

За поредна година прави впечатление, че най-високите средни заплати са в малки общини, на чиято територия оперират големи компании, които формират значителна част от трудовите доходи в района. В топ 10 преобладават общините от Средногорието, които имат силна добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и общините, които приютяват най-големите енергийни компании в страната.

Интересен е пробивът в топ 10 на община Кнежа, където има силно развито зърнопроизводство, и в която е базиран най-големият производител на слънчогледово олио в страната – стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г.

Сред големите областни центрове най-високите средни възнаграждения са в Столична община – 2 475 лв. (4-то място в страната), община Варна – 1 642 лв. (17-то място в страната) и община Пловдив – 1 584 лв. (22-ро място в страната). Отново наблюдаваме силно представяне на индустриалните общини в периферията на трите водещи икономически центъра.

Кметът на Кюстендил ще взема 7 500 лв., а този на София – 3 хил. лв.: Как се изчисляват кметските заплати?
Парадоксално е, но кметове на градчета с по 10-20 хил. души вземат повече от тези, които отговарят за над 200 хил. жители

В топ 25 по заплати в страната влизат 1) общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица и Куклен до Пловдив.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаил Билалов си тръгна от Стани богат с голям скандал, зрителите са бесни
Next: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.