Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Нов член в семейството на Мариана Попова и Плачков, щастието им е безкрайно
  • Новини

Изненада! Нов член в семейството на Мариана Попова и Плачков, щастието им е безкрайно

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
gdsgdshsdfherre.png

Мариана Попова и Веселин Плачков развълнуваха много мрежата с това, което направиха.

Вълнението обаче, е най-вече за тях, защото отскоро те вече са още по-голямо семейство, след като осиновиха женско кученце, изстрадало жестоко преди това.

 

Нещо повече – благодарение на звездното семейство малката Мила оживя, проходи и си намери нов дом, както става ясно и от поста на певицата в социалните мрежи.

 

 

„Следя историята на Мила от много време, милото клетниче, пребито, осакатено, но въпреки това, боец!!!!

Мила е вече при нас и ще я обичаме безкрайно“, написа изпълнителката, споделяйки и поста на клиниката, от която са взели кученцето. Там се казва следното:

„МИЛА УСПЯ! УСПЯ ДА НИ СЕ ДОВЕРИ, ДА ОЖИВЕЕ, ДА ПРОХОДИ, ДА ОБИЧА И ДА НАМЕРИ ДОМ.

Невероятното семейство на Mariana Popova и Веселин Плачков днес ОСИНОВИХА Мила. Те отговорно подписаха договор за осиновяване в клиниката и й бе поставен ЧИП на името на нейната бъдеща мама Мариана.

НЯМАМЕ ДУМИ, С КОИТО ДА ИМ БЛАГОДАРИМ. Постъпката им към Мила е безценна, те днес промениха света на едно клетниче. Мила вече има огромно семейство и ние се прекланяме пред добрите им сърца. Благодарим ви, Осиновители мили.

Мила успя! Успяхме всички ние ЗАЕДНО ЗА НЕЯ.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отворете си портфейлите във Вторник – парите идват при тези 4 зодии
Next: Град стана гробище, 2800 удавени по домовете им, трагедията е невиждана

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.