Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада от Перник! Взеха голямо решение за изчезналия Сашко. Искат да обявят в национален ефир
  • Новини

Изненада от Перник! Взеха голямо решение за изчезналия Сашко. Искат да обявят в национален ефир

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
saasashashoaosh.jpg

Все повече доброволци, които от петък търсят изчезналия 12-г. Александър смятат, че момчето още е живо и е отвлечено. Предположенията им кой е похитителя са много, но част от хората се обединиха около нова идея.

Те предлагат да се обяви парична награда за връщането на момчето. Дръзкото предложение стига дотам, че те сами предлагат да съберат сумата, а всичко да бъде обявено през МВР в национален ефир, за да може да добие популярност от достоверен източник, предаде Лупа.

Около предложението се обединяват много хора и дори обещават, че ще говорят с нужните хора и институции, за да реализират идеята.
Информацията, че доброволците се отказват от търсенето на Сашко, се оказа опровергана. Само част от тях са се отказали от издирването. В момента тече нова организация в приложението Zello за събиране на хора в няколко пункта в Перник и една група в Радомир.

Те се събират в 12 часа на обяд и ще бъдат разпределени на място. Доброволците търсят високопроходими джипове и екипировка, които да улеснят издирването. 

Не изпускай тези оферти:

Междувременно пък Диана Рангелова сподели една доста интересна теория за това къде може да е Сашко.

Ето какво написа тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

„Поствам една теория, която след прочит и анализ на всичко изписано, си струва вниманието ни:

1. В деня на изчезване, Сашко тръгва в посока А. Извървява 5 км. 

2. След няколко часа започва търсене, но все още броят доброволци и полиция не е достатъчно голям, че да се обхване всеки периметър. Търсещите тръгват в посока Б, В..

3. Възможно е Сашко в това време да осъзнава, че се е отдалечил и да поиска да се върна, но уви бърка пътя. Или, дори да не го бърка, тръгва по маршрут, който се припокрива с вече претърсен такъв. 

Така ние знам, че периметърът е обходен, но детето може да е стигнало до него след нас. 

Звучи логично и обяснява защо не е намерен. 

Като вземем предвид факта, че той вече няма сили да трамбова километри на ден, и дай Боже седи сгушен някъде и чака жив и здрав,

Нека обходим отново старите маршрути в близост до изчезването и възможните близки такива? 

Навън вече вали и е студено, може би са последни шансове за адекватни намеси.

Какво мислите, да се организираме ли за нов обход на стари маршрути?“.

Много от доброволците подкрепиха думите й, въпреки, че по-рано днес стана ясно, че издирването на малкия Александър от страна на студентите ще бъде прекратено.

Милен Расимов, който е баща на еднояйчни близнаци аутисти, от своя страна каза нещо, което мнозина коментираха от началото на мистериозното изчезване на 12-годишния Александър от Перник.

Думите му бяха споделени във фейсбук групата „Да намерим Сашко“.

„Ще напиша и аз нещо за първи път, понеже изчетох доста глупости за Аутистите!

Има и много верни неща, но преобладават глупостите!

Като баща на еднояйчни близнаци аутисти, мога да Ви кажа следните неща: дори и моите две деца са напълно различни в развитието си и уменията, страховете, храненето, навиците и т.н.

Това, че не обичали шума е вярно за някой само, явно Сашко е от тях, не го познавам детето, но примерно моя единия близнак изобщо не му пречи шума и мога да отида спокойно с него на дискотека дори, ще гледа лазерите цяла вечер просто обаче и ще си ръкомаха.

Другият също няма проблеми с шума, само да не гръмне нещо изведнъж, но така и нормален човек би се уплашил.

Единият имаше страх от тъмното и лампи до миналата година, а тази година го няма за момента.

Така че, дори страховете им се променят и израстват с времето, но лошото е при повечето деца, че се появяват нови.

Тези деца са толкова голяма загадка, че само който се е сблъсквал с тях и то с няколко поне, знае за какви различия става въпрос.

Едно с едно няма как да си приличат, всяко дете е строго индивидуално за себе си.

В случая Сашко в такава ситуация, ако наистина се е изгубил, може да е направил нещо, което до сега никога не е правил примерно, дори и такова нещо , от което е имал страх до момента или пък обратното, което е обичал, а сега да го е хванало страх от него.

За водата всички са прави, които казват, всички аутисти я обичат много, могат да стоят с часове, някой имат страх да влязат в нея, други нямат.

За съжаление ще кажа, че моето едното момче има страх и не би влязло навътре само, но другия веднага ще тръгне да влиза и ако няма никой с него е ясно какво ще стане, въпреки че се опитва да плува.

Ако има гълъби пред някой деца,(голям стимул за повечето деца от спектъра) също биха бягали с километри пред тях, от личен опит го казвам, 2 км. едно 5 годишно дете в нашия случай ги бяга за няма и 2 минути, едва го стигам, не ми се мисли 12-годишно как се стига с хиперактивност.

Има толкова много неща, които може да е направил Сашко, но да няма никаква следа от тях в периметъра е много, много странно, да не говорим, че на неговата възраст той трябва да се ориентира много добре, моят единия на 3 години още знаеше пътя от Свищов до Плевен, (понеже пътуваме постоянно) и ми завиваше волана на разклоните, дори и вътре в Плевен, без да сме от града…

Дано стане някакво чудо и детето да бъде намерено по някакъв начин.

Исках просто да споделя след толкова дена вече как може да мисли едно дете аутист, мозъкът му може да измисли такива работи, които даже и родителят му да не разгадае, много е сложен Аутизма като цяло…“, написа Милен Расимов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видях как свекърва ми слага нещо в чая и реших незабележимо да сменя чашите
Next: 2-годишно момче смрази майка си като ѝ разказа за предишния си живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.