Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада от Перник! Взеха голямо решение за изчезналия Сашко. Искат да обявят в национален ефир
  • Новини

Изненада от Перник! Взеха голямо решение за изчезналия Сашко. Искат да обявят в национален ефир

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
saasashashoaosh.jpg

Все повече доброволци, които от петък търсят изчезналия 12-г. Александър смятат, че момчето още е живо и е отвлечено. Предположенията им кой е похитителя са много, но част от хората се обединиха около нова идея.

Те предлагат да се обяви парична награда за връщането на момчето. Дръзкото предложение стига дотам, че те сами предлагат да съберат сумата, а всичко да бъде обявено през МВР в национален ефир, за да може да добие популярност от достоверен източник, предаде Лупа.

Около предложението се обединяват много хора и дори обещават, че ще говорят с нужните хора и институции, за да реализират идеята.
Информацията, че доброволците се отказват от търсенето на Сашко, се оказа опровергана. Само част от тях са се отказали от издирването. В момента тече нова организация в приложението Zello за събиране на хора в няколко пункта в Перник и една група в Радомир.

Те се събират в 12 часа на обяд и ще бъдат разпределени на място. Доброволците търсят високопроходими джипове и екипировка, които да улеснят издирването. 

Не изпускай тези оферти:

Междувременно пък Диана Рангелова сподели една доста интересна теория за това къде може да е Сашко.

Ето какво написа тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

„Поствам една теория, която след прочит и анализ на всичко изписано, си струва вниманието ни:

1. В деня на изчезване, Сашко тръгва в посока А. Извървява 5 км. 

2. След няколко часа започва търсене, но все още броят доброволци и полиция не е достатъчно голям, че да се обхване всеки периметър. Търсещите тръгват в посока Б, В..

3. Възможно е Сашко в това време да осъзнава, че се е отдалечил и да поиска да се върна, но уви бърка пътя. Или, дори да не го бърка, тръгва по маршрут, който се припокрива с вече претърсен такъв. 

Така ние знам, че периметърът е обходен, но детето може да е стигнало до него след нас. 

Звучи логично и обяснява защо не е намерен. 

Като вземем предвид факта, че той вече няма сили да трамбова километри на ден, и дай Боже седи сгушен някъде и чака жив и здрав,

Нека обходим отново старите маршрути в близост до изчезването и възможните близки такива? 

Навън вече вали и е студено, може би са последни шансове за адекватни намеси.

Какво мислите, да се организираме ли за нов обход на стари маршрути?“.

Много от доброволците подкрепиха думите й, въпреки, че по-рано днес стана ясно, че издирването на малкия Александър от страна на студентите ще бъде прекратено.

Милен Расимов, който е баща на еднояйчни близнаци аутисти, от своя страна каза нещо, което мнозина коментираха от началото на мистериозното изчезване на 12-годишния Александър от Перник.

Думите му бяха споделени във фейсбук групата „Да намерим Сашко“.

„Ще напиша и аз нещо за първи път, понеже изчетох доста глупости за Аутистите!

Има и много верни неща, но преобладават глупостите!

Като баща на еднояйчни близнаци аутисти, мога да Ви кажа следните неща: дори и моите две деца са напълно различни в развитието си и уменията, страховете, храненето, навиците и т.н.

Това, че не обичали шума е вярно за някой само, явно Сашко е от тях, не го познавам детето, но примерно моя единия близнак изобщо не му пречи шума и мога да отида спокойно с него на дискотека дори, ще гледа лазерите цяла вечер просто обаче и ще си ръкомаха.

Другият също няма проблеми с шума, само да не гръмне нещо изведнъж, но така и нормален човек би се уплашил.

Единият имаше страх от тъмното и лампи до миналата година, а тази година го няма за момента.

Така че, дори страховете им се променят и израстват с времето, но лошото е при повечето деца, че се появяват нови.

Тези деца са толкова голяма загадка, че само който се е сблъсквал с тях и то с няколко поне, знае за какви различия става въпрос.

Едно с едно няма как да си приличат, всяко дете е строго индивидуално за себе си.

В случая Сашко в такава ситуация, ако наистина се е изгубил, може да е направил нещо, което до сега никога не е правил примерно, дори и такова нещо , от което е имал страх до момента или пък обратното, което е обичал, а сега да го е хванало страх от него.

За водата всички са прави, които казват, всички аутисти я обичат много, могат да стоят с часове, някой имат страх да влязат в нея, други нямат.

За съжаление ще кажа, че моето едното момче има страх и не би влязло навътре само, но другия веднага ще тръгне да влиза и ако няма никой с него е ясно какво ще стане, въпреки че се опитва да плува.

Ако има гълъби пред някой деца,(голям стимул за повечето деца от спектъра) също биха бягали с километри пред тях, от личен опит го казвам, 2 км. едно 5 годишно дете в нашия случай ги бяга за няма и 2 минути, едва го стигам, не ми се мисли 12-годишно как се стига с хиперактивност.

Има толкова много неща, които може да е направил Сашко, но да няма никаква следа от тях в периметъра е много, много странно, да не говорим, че на неговата възраст той трябва да се ориентира много добре, моят единия на 3 години още знаеше пътя от Свищов до Плевен, (понеже пътуваме постоянно) и ми завиваше волана на разклоните, дори и вътре в Плевен, без да сме от града…

Дано стане някакво чудо и детето да бъде намерено по някакъв начин.

Исках просто да споделя след толкова дена вече как може да мисли едно дете аутист, мозъкът му може да измисли такива работи, които даже и родителят му да не разгадае, много е сложен Аутизма като цяло…“, написа Милен Расимов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видях как свекърва ми слага нещо в чая и реших незабележимо да сменя чашите
Next: 2-годишно момче смрази майка си като ѝ разказа за предишния си живот

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.