Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада! Синът на Иван Лечев стана милионер в Англия, вече прави
  • Новини

Изненада! Синът на Иван Лечев стана милионер в Англия, вече прави

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
adfgsdgsdfbfdbfdb.png

Оказва се, че големият син на легендарния китарист Иван Лечев е милионер в Англия. Макар и само 35-годишен, Иван Лечев-младши ръководи собствена агенция за подбор на персонал и финансиране на нови компании, която през 2021-ва е обявена за най-добрата нова агенция в Обединеното кралство.

 

Българинът работи с германци, англичани, американци и шведи, а бизнесът му непрекъснато се разраства. Той е плод на брака на талантливия си баща Иван Лечев с кубинката Оля Маркес, популярна от участието си в култовата група от 80-те. „Трамвай № 5“.

 

Властната майка още по време на бременността обявява, че детето й няма да се занимава с музика, независимо че и баща му, и дядо му са музиканти, а самата тя също е излизала на сцената. Въпреки това, по думите на сина си, тя „забранява със закон да му бъде показван музикален инструмент дори и на снимка“. Настоява детето да заляга над учебниците и това дава резултат.

 

На 14-годишна възраст то е прието в най-престижното по онова време средно училище в София – Първа немска гимназия. След като я завършва, заминава за Уоруик в Обединеното кралство, където изучава бизнес науки. Мястото е едно от най-добрите за тази цел в Англия, пише „Уикенд“.

Още като студент Лечев-младши решава, че някой ден ще създаде просперираща собствена компания, макар че все още няма никаква идея в каква посока ще се развива нейната дейност. Първата му работа е в Американската инвестиционна банка. Попада там по стандартния начин – подавайки молба за стаж. Избира голяма корпорация, в която да започне да трупа трудов опит, защото мястото дава възможност за създаване и на полезни контакти. Остава там само година – до 2013г-а, когато агенция за подбор на персонал му предлага работа.

Младият мъж приема предизвикателството да смени сферата си на развитие. 5 години са му достатъчни, за да натрупа достатъчно знания и опит и да развие нов отдел на компанията, ситуиран в Мюнхен. По този начин той включва в употреба образованието си от Немската гимназия, благодарение на която е усвоил немския език почти като майчин. В офиса, който ръководи по онова време, работят 30 служители.

 

Преди 5 години Лечев-младши решава да отвори и собствена агенция за подбор на персонал. Той се насочва към набирането на програмисти, тъй като за такива специалисти има огромно търсене и недостатъчно предлагане. Дори големите компании се затрудняват да намерят добри професионалисти в тази област, а какво остава за по-малките и за тези, които тепърва стартират своя бизнес? Предприемачът и неговият партньор, с когото отварят агенцията, добавят една услуга в нейната дейност. Това е подпомагане на финансирането на нови дигитални компании. Лечев твърди, че не е чувал за други компании, освен неговата собствена, които да извършват и двете дейности едновременно, става ясно още от изданието.

Вероятно това „нововъведение” прави агенцията му уникална и успешна на фона на огромната конкуренция – в Обединеното Кралство оперират 40 000 подобни компании.

Явно Лечев-младши се справя добре с условията на подобна жестока надпревара за клиенти, защото през 2021 г. – 3 години след създаването си, компанията му получава награда за най-добра нова агенция на годината в Обединеното кралство. Тази година пък е номинирана за микроагенция на годината в кралството. За тези успехи допринасят и уникалният за страната бизнесмодел и множеството доброволчески инициативи на българина.

 

От началото на пандемията той започва да организира безплатни обучения и семинари. Към момента агенцията му има два установени физически офиса в Берлин и Лондон. Основният фокус в дейността й е Германия, но се работи и с Англия, САЩ и Швеция, а най-вероятно занапред компанията ще продължава да разширява клиентите си.

Съдейки по всичко това, Оля Маркес явно не е сгрешила, настоявайки синът й да заляга над учебниците вместо над нотните тетрадки. Преди година той вдигна приказна сватба в Барселона с англичанка, която прие фамилията му. За разлика от много българки, които премахват окончанието „а” от фамилните си имена, тя го е добавила, макар и да идва в България само веднъж годишно – за Коледа.

Официалното й име е Тери Лечева, а не Тери Лечев. Преди година по време на участие в шоуто на Нова тв „Черешката на тортата” свекървата обяви, че сватбата на сина й е планирана цели 3 години. Бащата – Лечев-старши, е свирил на цигулка в чест на празника на младото семейство. Това е втората сватба на двойката. Първата е била по-скромна – в родния град на Шекспир в Англия.

Иван-младши има сестра от втория брак на майка си, която ес 11 години по-малка от него. От втория брак на баща му с актрисата и певица Жени Лечева, той има и брат Константин, за когото не е имало „закон за забрана на музиката“ и днес той свири на ударни инструменти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на АМ Тракия, шофьорите изтръпнаха
Next: Стъпката на Богородица лекува и сбъдва желания, а молитвите на всеки биват чути

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.