Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада: Служебният здравен министър готви огромна промяна в К-19 мерките
  • Новини

Изненада: Служебният здравен министър готви огромна промяна в К-19 мерките

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
masmambngegs.jpg

Служебният здравен министър Асен Меджидиев иска да стабилизира системата, да успокоява хората, а не да ги притеснява.

Затова и в здравното ведомство се обсъжда падането на маските и намаляването на карантината. Това е съобщил източник в министерството за news.bg.

Обмисля се маските да престанат да бъдат задължителни на обществени места. Също така се мисли за намаляване на карантината.

Експерти следят ситуацията с епидемията от коронавирус. Мисли се и за пускане на мобилни екипи в малките населени места за безплатно тествани и ваксинация.

Очаква се утре или вдругиден най-късно окончателно и официално решение на здравното ведомство.

От четвъртък, 11 август, защитна маска за лице ще трябва да бъде носена, само когато гражданите се намират в лечебни заведения, аптеки, оптики, специализирани институции за предоставяне на социални услуги и в социални услуги от резидентен тип за деца и възрастни.

Маски ще се изискват и при използването на градския транспорт и престоя на съответните спирки/станции, които се намират на закрито. Изключение от изискването за носене на защитна маска се допуска за деца до 6-годишна възраст.

Такава заповед подписа днес, 9 август, министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, съобщиха от здравното министерство. С издаването на заповедта се цели уеднаквяване на противоепидемичните мерки в страната, с оглед етапа на разпространение на COVID-19 към момента. Заповедта ще бъде в сила до 18 август, включително.

В нея е посочено още, че работодателите и органите по назначаване организират провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения, в т.ч. редовно проветряване и дезинфекция; недопускане на лица с прояви на остри респираторни болести до работните помещения и инструктаж за правилна хигиена. При възможност работата може да бъде организирана и в дистанционна форма или при работно време с променливи граници.

В детските ясли и детските градини трябва да се провежда засилен сутрешен филтър за недопускане на деца с клинични симптоми на COVID-19 и други заразни болести. Ежедневен филтър е задължителен и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги и в социалните услуги от резидентен тип за деца и възрастни с цел недопускането на потребители и персонал със симптоми на COVID-19.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът на киното потъна в скръб! Почина легендата Оливия Нютън-Джон
Next: Лекари денонощно бдят над Слави Трифонов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.