Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненадващ студ: Снегът се връща в неделя и ще остане! Ще натрупа над София
  • Новини

Изненадващ студ: Снегът се връща в неделя и ще остане! Ще натрупа над София

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
casdcsvsdbfsbfdnghn.png

Нов средиземноморски циклон ще определя времето у нас и на Балканите. На много места се очакват валежи от дъжд, а със застудяването, валежите над планинските райони ще са и от сняг.

 

Очаква се да се образува и снежна покривка. Възможни са и слаби валежи от сняг и над София. Такава смразяваща прогноза направиха синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“).

Височина на нулевата изотерма, по данни на SPM модела.

В неделя и в понеделник, през нашата страна ще премине студен атмосферен фронт свързан със средиземноморски циклон.

Облачността от запад-северозапад бързо ще се увеличи и на много места отначало над западните райони, а до края на деня в понеделник и над източните ще започнат валежи от дъжд, като по-значителни ще са процесите над Централна и Източна България, където се очаква и гръмотевична дейност.

 

Почасови валежи от сняг. Валежите над София са под въпрос! Данни: SPM модел

Над тези райони ще се образува и значителна валежна обстановка, а с понижението на температурите по високите западни полета и планински райони, дъждът ще се примесва със сняг.

Вятърът в Дунавската равнина отново ще се ориентира от северозапад, до временно силен, и с него ще прониква нова порция по-студен въздух.

Очакваните максимални стойности ще са между 20-23°С. По-студено ще е над районите със северозападен вятър – до 13-14°С. Температурите до вечерта в понеделник навсякъде ще се понижат и ще са под 10°С.

Синоптиците заявиха още, че над 60% в вероятност от снеговалеж в южните квартали на София. Моделите прогнозират възможни валежи от сняг над столицата, и то през нощта срещу понеделник.

„Виждаме почасови валежи от сняг на 25.03 в 03 часа българско време. Валежите от сняг над София засега са под въпрос“, казаха синоптиците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андрей Слабаков с голяма лична загуба – съболезнования
Next: Цените на селските имоти у нас полудяха, причината е уникална

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.