Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изоставен в кофа за боклук като бебе, той реши да е гордост за осиновителите си и успя
  • Новини

Изоставен в кофа за боклук като бебе, той реши да е гордост за осиновителите си и успя

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
zivaovostanva.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Фреди Фигърс е изхвърлен в кофа за боклук като бебе, за да се отърват от него. Благодарение на един добър човек и на модерните технологии, той израства обичан и се превръща в милионер. И не забравя за мъжа, който му е помогнал най-много.

Само няколко часа след раждането му е изхвърлен от майка си. Когато го откриват, веднага отива в дом, а след това бързо е зет
През приемното му семейство вече са преминали над 100 деца, а от тях са осиновили само две. Но има нещо във Фигърс, заради което не могат да го върнат в социалната система.

„Те наближаваха 70 години. Осиновяването на новородено бебе със сигурност не е част от плановете им. Но виждайки през какво съм преминал, те не искат да ме оставят в системата за социални грижи.“, обяснява вреди пред The Guardian.

От рано става обсебен от компютрите
Живее в малък град и доста деца му се подиграват, наричайки го „Бебето от кофата за боклук.“ Той започва да се чуди дали наистина е изхвърлен. Боклук ли е или е човек? Тормози го доста време, но в един момент го преодолява, тъй като има любящи майка и баща.

Тъй като няма много приятели, той се обръща към компютрите. Наща му му купува евтин компютър от битака. Не работи, но Фигърс го отваря и успява в един момент да го поправи. Взима части от радио часовник и ги поставя в компютъра. След около 50 опита, компютърът се включва.

И само на 12 години Фреди се сдобива с първата си работа като компютърен техник в местната община
На 14 вече може да програмира. След това си спомня за един период, в който два дни стои на компютъра без дори да изпита грам глад. Върви му много добре. Превъртаме лентата малко по-напред и той помага на компания за продажба на автомобили да прехвърли файловете си. След това го прави за други компании.

Започва да заделя пари, защото иска като порасте още малко да основе своя телекомуникационна компания
Идва моментът, в който възрастта на баща му си казва своето и той е дианостициран с деменция – гол, но винаги с обувки.

Фреди решава да сложи платка в подметката им, на която има сензор и говорител. Когато бащата успее да напусне незабелязано, Фреди през компютъра или телефона го пита къде е. Гласът му излиза от говорителя и така успява да държи под контрол своя баща.

В крайна сметка Фреди продава технологията за $2.2 милиона долара
Иска да купи мечтаната рибарска лодка на баща си, но само 48 часа след сделката, той почива. Осъзнава, че призванието му е да помага на хората. Следващият му продукт е за диабетици. Докато стане на 24 вече има 80 разработени софтуера в областта.

Сега е на 31 години и изпълнителен директор на Figgers Communication, има и фондация, която помага на сираци.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Писател с кърваво писмо до премиера: Драги Киро, върви на психиатър! Наказание си за народа
Next: Внимавайте: Брутална измама за хиляди левове, ужилени са хора от цяла България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.