Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката
  • Без категория

Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_30

Свекърва ми е родена актриса. Холивуд направо плаче за нея.

Тя е пропуснала не един “Оскар” там. Трябва да видите как проявява любовта и добротата си към съпруга ми и в действителност тя просто не ме вижда.

При всеки удобен случай, когато наоколо няма подслушващи, тя изразява истинското си отношение към мен. Когато на нас с Олег ни се роди дъщеря, омразата ѝ се прехвърли върху детето. По време на присъствието на Олег тя се преструва, че обича внучката си, но щом той си тръгне, гледа на детето като на най-гадното същество на света.

Не казах на Олег, че не искам да общувам с майка му, защото се страхувах, че няма да ми повярва. Миналата есен ме приеха в болница за операция. Когато се оказа, че ще трябва да остана там две седмици, просто помолих Олег да си вземе отпуск от работа, за да се грижи за детето.

Много се страхувах да оставя детето при свекърва ми. Олег се съгласи. Не можех да си намеря място в болницата, притеснявах се за дъщеря си, обаждах се от време на време. Олег ми казваше как се справят и аз се успокоявах. Възстанових се бързо и лекарят разреши да ме изпишат два дни по-рано. Реших да не казвам на съпруга си за това, а да му организирам изненада. Когато се прибрах вкъщи, чух свекърва ми да крещи още от входа.

Тя крещеше на дъщеря ми. Веднага включих диктофона и камерата на телефона. Когато влязох в къщата, видях една много ужасяваща сцена. Свекървата държеше детето за бузките и се опитваше да му натъпче някаква кал в устата. Това едва ли беше каша. Детето беще почервеняло от плач. Много се ядосах, хванах свекърва си за рамото и я изхвърлих от апартамента ни. След това дълго време успокоявах детето.

Беше й трудно да се възстанови от преживения стрес. Когато показах на съпруга си записите и снимките на състоянието на детето, той обеща, че свекърва ми повече няма да присъства в живота ни. Простих му, защото той просто не осъзнаваше, че майка му не обича изобщо внучката си.

Continue Reading

Previous: Махмуд Чар с официално изявление след загубата от Пулев
Next: ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.