Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изплуваха нови подробности за жестокостта, с която Николай уби жена си Марияна на стадиона
  • Новини

Изплуваха нови подробности за жестокостта, с която Николай уби жена си Марияна на стадиона

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
fgdhfghfgjgfhj.png

48-годишният Николай Танчев, пребил до смърт жена си Марияна Кръстева до стадиона
в Сопот, отново застана пред Окръжен съд – Пловдив.

На делото бяха разгледани както съдебнопсихиатрична и психологична експертизи
на подсъдимия, така и съдебномедицинска експертиза на трупа на починалата жена.

 

Двамата са били в близки отношения и живеели на семейни начала в града. Вечерта
на 6 август 2022 година те отишли на гости на приятел. Там употребили алкохол
и се скарали.

 

На 7 август към 2:00 часа тръгнали към дома си, като по пътя продължили да се
карат. В района на стадиона той се нахвърлил върху нея, нанесъл множество удари
на жената по главата и тялото и тя изпаднала в безсъзнание. Мъжът я изоставил
и се прибрал в жилището.

 

В залата присъстваха вещите лица, а свидетели липсваха. Според лекарите, подсъдимият
Николай е бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан от конфликта, започнал
с убитата.

Вещите лица са категорични, че 48-годишният Танчев има изключително висок праг
на самоконтрол, регулирана агресия, стабилен тип нервна система и при техните
срещи той не е проявил жестокост.

По време на делото бяха изложени и записи от камерите от къщата на Петко Петков,
пред която се развива част от действието.

 

От записите се вижда, че мъжът нанася удари по лицето на убитата Марияна. След
кратка намеса на свидетели, Николай и жената излизат от обсега на камерите, но
по-късно отново се вижда как тя пада, удря се на бордюра и главата й влиза под
паркиралия автомобил. След това двамата напускат мястото, обхванато от камерите.

 

Заключението на съдебномедицинската експертиза е, че смъртта на Марияна Кръстева
е настъпила вследствие на тежка черепно-мозъчна травма. Тъй като жената е била
пияна с 2,78 промила алкохол в кръвта, защитната реакция на тялото е по-слаба
и тя може несъзнателно сама да е въртяла главата си в двете посоки.

 

Установени са и кръвонасядания в областта на дясната буза, които се предизвикват
от плесници – има нанесени няколко шамара. Налице са охлузвания, причинени от
човешки нокът. В областта на скалпа както и по върха на носа има травматични увреждания,
които са вследствие от падане от самата нея. Има и наранявания в областта на шията,
причинени от мъжа й Николай, който също я е влачил по асфалта.

 

Аутопсията е открила няколко счупени ребра, като има информация, че седмица преди
трагедията, жената е паднала по стълби. Вещите лица обаче отхвърлят версията счупванията
на ребрата да са от падането по стълбите. Установено е също счупване на черепа
и хематом.

 

Те допълниха, че има нужда от повторна съдебномедицинска експертиза, защото има
много нови доказателства, които не са използвани при първата такава. Предявиха
желание новата експертиза да се разшири с участието на неврохирург.

След като изслуша становището, съдебният състав назначи нова разширена съдебномедицинска
експертиза, в която да бъде включен и неврохирург.

 

Адвокатът на подсъдимия Николай поиска мярката за неотклонение да бъде променена
на по-лека. Неговите доводи бяха, че мъжът цяла година е в затвора вече.

„Налице са доказателства, които говорят, че една различна мярка би изиграла своята
роля. Той няма да се укрие и както стана ясно не е агресивен, не би могъл да извърши
друго престъпление“, коментира още той.

 

Прокурорът обаче бе на мнение, че не са налице причини за изменение на мярката
за неотклонение. Съдът взе решение, че мъжът остава зад решетките и няма обстоятелства,
които да водят до преосмисляне на мярката за неотклонение. Тя, разбира се, подлежи
на обжалване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка срина политиците със земята! Мрежата прегря след думите й. Как мислите вие
Next: Шефът на Пирогов нареди спешна проверка за смъртта на 15-годишната Даная

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.