Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изплува джипът на съдия Москова в Царево. Ужасът и последните секунди живот са били
  • Новини

Изплува джипът на съдия Москова в Царево. Ужасът и последните секунди живот са били

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
nisadansdnwqdkasd.png

„Нисан“-ът на съдия Мария Москова, с който тя и дъщеря й д-р Даниела Йорданова бяха пометени от потопа в Царево, току-що бе засечен в морето.

Водолазите, които са на разположение на Кризисния щаб предприеха операция по оглед на място и изваждането на SUV-а на повърхността. Той е открит на дъното до Пристанището.

 

В последните дни морето започна да се избистря и успокоява, а бурният прилив вече се оттегли, поради което таванът на белия „Juke“ е станал видим.

При първоначалния оглед водолазите установиха, че и четирите му прозореца са отворени.

Някои от новите серии автомобили имат защитни системи, които активират автоматично спускане на стъклата при запълване на купето с вода.Вероятно това се е случило и с „Нисан“-а на съдия Москова.

 

 

Но как майката и дъщерята са загинали?

Днес ще бъдат обсъждани две версии:

 

Едната е свързана с бърза реакция при рухването на моста и пропадането на автомобила в късото дере, отстоящо на неповече от 30-ина метра от морето.

В тези 10-15 секунди, докато течението носи автомобила към морето е възможно те да са опитали да излязат, отваряйки прозорците автоматично.

Но не е било по силите им, защото водата мощно е нахлувала в купето и буквално го е хвърлила в морето.

 

От друга страна, източник от разследването разказва пред медията, че при изваждането на телата на съдия Мария Москова и д-р Даниела Йорданова, на 6 септември, ден след трагедията, основно впечатление е направило състоянието на китките им.

 

Пръстите им са били счупени – възможно е да са полагали свръхусилия да се спасят.

Двете жени са изпаднали в паника при отнасянето на джипа към морето и са започнали да се борят за живота си.

Възможно е да са изпаднали в паника и да се удавили преди автоматичното отваряне на стъклата, а след като това се е случило телата им да са изплували във водата.

 

По „Нисан“-а има сериозни поражения в дясната половина, което показва, че колата се е ударила поне няколко пъти първо при пропадането, а после при отнасянето от потопа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Професор Рачев попари БТВ и Златимир Йочев
Next: Земетресенията в Благоевградско нямат край, земята пак се разтресе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.