Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изповедта на една майка: Безкрайно обичам дъщеря си, но тя е грозна. Как да ѝ отговоря когато ме попита хубава ли съм мамо
  • Новини

Изповедта на една майка: Безкрайно обичам дъщеря си, но тя е грозна. Как да ѝ отговоря когато ме попита хубава ли съм мамо

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
dsushkeriasiva.jpg

В една социална мрежа се появи трогателна изповед на една майка и предизвика голямо внимание и лавина от коментари.

Тя призна, че нейната дъщеря е просто „грозна“ и че няма хубави черти на лицето, с молба за помощ от другите, как да научи момичето си, да бъде щастливо и доволно от себе си, срещу критиките, които получава за своята външност.
Това е част от емоционалното съобщение:

„Мразя себе си заради това, което казвам, не ме осъждайте – моята 9 годишна дъщеря е физически неактивна. От мен и съпруга ми наследи най-лошото, очите му и покровителствения нос, както и моята лоша и къдрава коса. Един лекар, дори мислеше, че има синдром на Даун, въпреки че е родена като напълно здраво дете …“ , така започва изповедта на тази жена.

Разтревожената майка подчертава, че безкрайно обича дъщеря си, както и че тя е пълна с добри качества, но е наясно, че със сигурност ще бъде обект на подигравки в училище.

„Както расте, така повече деца забелязват как изглежда. Някои не се въздържаха да не коментират това. Дори някои питаха родителите си, защо дъщеря ми е толкова грозна. Затова ме е страх, всички ще подценяват дъщеря ми и никой няма да разбере колко е забавна, щедра и чувствителна. Никой няма да разбере, че тя е дете, което спасява изоставени котенца, връща буболечките на листенцата и дава сладолед на други деца …“, разказва отчаяната майка.
Тя добавя, че поради това е неописуемо тъжна.

„Често плача, плача много. Тя има добро сърце и добър характер. За нея животът ще бъде труден, а тя не го заслужава. Не знам как да избягам от собствената си вина, защото сама мисля, че детето ми е грозно, пише тази разтревожена жена.
Тя в края на текста моли майките да помогнат и да дадат полезни съвети.

„Моля, не ме мразете, заради всичко, което написах. Достатъчно се мразя себе си. Как да отговоря на въпроса : „Хубава ли съм мамо?. „Искам да ѝ помогна да израсте като здрава и щастлива млада жена, която ще може да покаже на света, че е красива.

Тя получи подкрепа от много потребители, които изнесоха своите съвети как да устоят на това …Може би вие също ще помогнете със съвет

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Болни амбиции: Радостин Василев прави партия
Next: Дъщерята на Желю Желев излезе от нафталина: Президентът няма политически капацитет, а институцията му е като казарма

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.