Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изповед на съвременната жена: разделих се със съпруга си, за да се омъжа за баща му
  • Новини

Изповед на съвременната жена: разделих се със съпруга си, за да се омъжа за баща му

Иван Димитров Пешев август 14, 2022
izvpavoaoved.jpg

С ръка на сърцето признавам, че винаги съм била вятърничева особа. Обичам да живея на пълни обороти. Така започва днешната изповед на една съвременна жена пред.

Не мога да се спра на едно място и дори във връзките си съм непостоянна. Но когато преди известно време срещнах Пламен, запленена от чара му, помислих, че най-накрая съм срещнала мъжа на живота си. Пламен беше изключително приятен, добре поддържан, получаваше прилична заплата, и най-важното: търпеше всичките ми капризи и претенции.

Няколко месеца по-късно двамата се оженихме. Родителите му благословиха брака ни, а за сватбата ни подариха околосветско пътешествие. Но когато меденият месец свърши, в семейството ни настъпи рутина.

Като повечето млади жени, така и аз нямам умения в кухнята. Всичките ми кулинарни опити завършваха трагично.
Колкото и да се стараех, не можех да изпържа дори едно яйце.

Почистването на къщата също ме затрудняваше и като цяло – в дома ни цареше безпорядък. Много скоро с Пламен започнахме да се караме за дреболии и бракът ни вървеше към провал. Един ден родителите му ни поканиха на семейна вечеря и преди да бъде поднесен десертът, с мъжа ми отново се скарахме.

Ядосана, че се изложихме пред свекърите, изхвърчах на терасата, за да си успокоя нервите. Бащата на Пламен ме последва и вместо да изрази съчувствие, с високомерен тон започна да ме поучава. Отговорих му, че връзката ни е нормална и преминаваме през типичната за всяко семейство криза.
Но Владимир, свекърът ми, продължи да ме наставлява и в този момент ми хрумна да му дам добър урок.

Реших, че ще му покажа колко нестабилен брак има и ще направя всичко възможно, за да съсипя семейството му. Когато една наранена жена си внуши нещо, няма кой да я разубеди в противното. Правих-струвах, но успях да съблазня свекъра.

Когато свекървата и мъжа ми разбраха, че с Владимир сме любовници, отвратени, подадоха молба за развод. Но най-интересното е, че съм влюбена в бившия си свекър. Признавам, че в началото имах користни цели, но сега осъзнавам, че той е мъжът, който ще промени вятърничевата ми натура.

След месец е сватбата ни и се надявам, че и двамата ще имаме сили да се изправим срещу това пуританско общество.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е мързеливата ми лятна турска манджа за 30 минутки, убийствено вкусно и бързо, идеалната вечеря за след работа
Next: Сателитна СНИМКА на България посред нощ, взриви мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.