Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини
  • Новини

Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
vsqvkaskvaskvas.jpg

На всички нас добре ни са известни отличните свойства на меда след здравето , както и суперздрава комбинация с канелата.

Именно меда и канелата, ако се консумират преди ходенето в леглото стимулира почистването на червата, премахва гъбички, паразити и други бактерии, които са отговорни за спорото храносмилането, а и за лошия метаболизъм, така че най-накрая ще успее да се отървете от всяко грамче на свинска мас.

Когато тялото най-накрая се почисти, ще имате перфектната линия, но и ще поправите здравето. Тези, които използват тази рецепта казват, че всяка сутрин се събуждате с по-малко тегло още от първия ден. Тази смес можете да използвате и като превенция срещу натрупването на мазнини в тялото.

Рецепта:

Не изпускай тези оферти:

Тази вечер в 200 милилитра вряща вода сложете половин чаена лъжичка канела, а когато се охлади добавете една чаена лъжичка мед и го поставете в хладилник. Утре вечер преди да заспите направете нова напитка, а тази, която сте сложили в хладилник изпийте.

Забележка:

Не трябва нищо друго да добавяте в тази напитка и трябва да пиете само вечер, иначе ефектът няма да действа.

Още интересни новини:

Стъклените бурканчета са особено подходящи за съхранението на различни видове билки и подправки, които могат да помогнат за укрепване на човешкото здраве.

Старите етикети, които остават по тях обаче, могат да ги загрозят допълнително. В старанието си да ги премахнем, те започват да се късат, а по тях остават едни малки бели ленти, които не могат да бъдат отстранени дори с най-здравия маникюр на света. За да премахнете по един лесен начин етикета и да се възползвате максимално от предимствата на стъкленото бурканче, ви предлагаме да опитате следния метод.

Необходими продукти:

олио

сода за хляб

Начин на приложение:

Смесете равни части олио и сода и разбъркайте до образуването на хомогенна паста. Нанесете сместа върху засегнатото място и я оставете да подейства за 10 минути. След това премахнете остатъците от етикета и измийте добре стъкленото бурканче с необходимите продукти за почистване на съдовете.

Допълнителен съвет:

Може да прилагате този метод както за стъкло, така и за пластмаса.

Още интересни новини:

За някои хора с по-чувствително обоняние няма нищо по-лошо от миризмата на канализация, идваща от мивката в банята или кухнята ни. Но не е задължително, за да се преборите с нея веднага да използвате химически средства.

Все пак не бива да забравяме тяхното отрицателно въздействие върху кожата ни, дихателните пътища и не на последно място подземните води. С един прост трик може бързо да се погрижите за чистотата на сифона, както и за неутрализиране на миризмата му и то по естествен път.

За да направите това, ще имате нужда от:

1/2 чаена чаша лимонов сок

1/2 чаена чаша сода за хляб или 4-5 пакетчета бакпулвер

Начин на действие:

1. Загрейте лимоновия сок.

2. Добавете содата и я оставете да се разтвори бавно в него.

3. Разбъркайте добре сместа с лъжица.

4. След това бавно я изсипете в сифона и я остави да кисне в продължение на 10 минути.

5. Накрая изплакнете мивката с топла вода.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от високо кръвно
Next: Влади Горанов със скандални разкрития за побоища в Министерски съвет, които е предизвиквал Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.