Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпуснаха Мика Зайкова в ефир, тя отвори голямата уста: 50% от българите живеят в бедност
  • Новини

Изпуснаха Мика Зайкова в ефир, тя отвори голямата уста: 50% от българите живеят в бедност

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
miakakizakakvo.png

„Според НСИ можем да спестяваме 300 лева на месец, което не е вярно, а причината са неравенствата. От 2,3 млн. пенсионери, 940 000 получават минимална пенсия. Тяхната пенсия се е увеличила с 37 лева.

От под 3 млн. работещи, около 430 000 получават минимална работна заплата, която е без необлагаем минимум. 50% от българите живеят в бедност. Това коментира икономистът Мика Зайкова за „Твоят ден“.

Според нея няма инвеститори заради несигурността.

„Планът за възстановяване не е съвсем добър, не се знае дали като се хвърлят много пари, нещо ще проработи“, коментира още тя.

„Не знаем дали следващият парламент ще има мнозинство или ще влезем в спирала от избори.

Освен това светът влиза в рецесия, това значи, че БВП ще има малък или никакъв ръст“, подчерта Зайкова и попита какво пречи „Газпром“ да е един от източниците на газ за България.

Още политика:
Голяма драма на вота! Прогнозата на политолог

Не знам какво изчакват в „Български възход“ – дали имат някакъв катарзис, криза ли преживяват в момента, но много скоро ще стане ясно, че и да тръгнат да тичат, за да хванат влака, просто ще го изпуснат.

При БСП и „Има такъв народ“ драмата на предстоящите избори ще е голяма. Това прогнозира в интервю за Фрог Нюз политологът доц. Петър Чолаков.Според него надеждите за предизборна коалиция между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ все още не са умрели, но не вижда ПП да изгарят от голямо желание. Все пак предстои да видим.

Според доц. Чолаков предизборната кампания ще премине под сянката на газовата криза, отношенията с Русия, външната политика и войната в Украйна.

Очевидно целта е да се очертаят демаркационните линии, тоест да покажат, че няма да работят заедно. Поне това трябва да бъде посланието към избирателите. От страна на г-н Борисов има голяма гъвкавост – той сега се държи по един начин, буквално след няколко часа може да говори други неща.

За „Продължаваме Промяната“ е важно да покажат, поне сега, че няма да работят с ГЕРБ, защото иначе ще уплашат и демотивират голяма част от избирателите си. Това е смисълът, но остава големият въпрос дали след 2 октомври в крайна сметка в ситуацията в 48-мия парламент, няма да се наложи ГЕРБ и ПП да работят заедно. Изобщо не бих го изключил като вариант и не трябва да се подценява.

За една политическа формация трябва да се говори, за да се случват нещата около нея. Дори и лошия ПР пак е по-добре, отколкото пълно мълчание. Това, че наистина не се шуми около тази формация, в случая може не просто да изиграе лоша шега, но този проект може да се окаже „мъртво роден“.

Не знам какво се изчаква там, дали имат някакъв катарзис, криза ли преживяват в момента, но много скоро ще стане ясно, че и да тръгнат да тичат, за да хванат влака, просто ще го изпуснат, визирам изборите на 2 октомври. Ако искат нещо да правят, според мен трябва да бъдат много по-активни.

Те се загубиха изцяло, почти нищо даже не се чува за тях.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Весела Лечева подпука Радостин Василев! Започват масови проверки в Тотото и НСБ
Next: От последните минути! Тежка катастрофа в Дружба 1 в София, хвърчат линейки

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.