Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпуснаха Мика Зайкова в ефир, тя отвори голямата уста: 50% от българите живеят в бедност
  • Новини

Изпуснаха Мика Зайкова в ефир, тя отвори голямата уста: 50% от българите живеят в бедност

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
miakakizakakvo.png

„Според НСИ можем да спестяваме 300 лева на месец, което не е вярно, а причината са неравенствата. От 2,3 млн. пенсионери, 940 000 получават минимална пенсия. Тяхната пенсия се е увеличила с 37 лева.

От под 3 млн. работещи, около 430 000 получават минимална работна заплата, която е без необлагаем минимум. 50% от българите живеят в бедност. Това коментира икономистът Мика Зайкова за „Твоят ден“.

Според нея няма инвеститори заради несигурността.

„Планът за възстановяване не е съвсем добър, не се знае дали като се хвърлят много пари, нещо ще проработи“, коментира още тя.

„Не знаем дали следващият парламент ще има мнозинство или ще влезем в спирала от избори.

Освен това светът влиза в рецесия, това значи, че БВП ще има малък или никакъв ръст“, подчерта Зайкова и попита какво пречи „Газпром“ да е един от източниците на газ за България.

Още политика:
Голяма драма на вота! Прогнозата на политолог

Не знам какво изчакват в „Български възход“ – дали имат някакъв катарзис, криза ли преживяват в момента, но много скоро ще стане ясно, че и да тръгнат да тичат, за да хванат влака, просто ще го изпуснат.

При БСП и „Има такъв народ“ драмата на предстоящите избори ще е голяма. Това прогнозира в интервю за Фрог Нюз политологът доц. Петър Чолаков.Според него надеждите за предизборна коалиция между „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ все още не са умрели, но не вижда ПП да изгарят от голямо желание. Все пак предстои да видим.

Според доц. Чолаков предизборната кампания ще премине под сянката на газовата криза, отношенията с Русия, външната политика и войната в Украйна.

Очевидно целта е да се очертаят демаркационните линии, тоест да покажат, че няма да работят заедно. Поне това трябва да бъде посланието към избирателите. От страна на г-н Борисов има голяма гъвкавост – той сега се държи по един начин, буквално след няколко часа може да говори други неща.

За „Продължаваме Промяната“ е важно да покажат, поне сега, че няма да работят с ГЕРБ, защото иначе ще уплашат и демотивират голяма част от избирателите си. Това е смисълът, но остава големият въпрос дали след 2 октомври в крайна сметка в ситуацията в 48-мия парламент, няма да се наложи ГЕРБ и ПП да работят заедно. Изобщо не бих го изключил като вариант и не трябва да се подценява.

За една политическа формация трябва да се говори, за да се случват нещата около нея. Дори и лошия ПР пак е по-добре, отколкото пълно мълчание. Това, че наистина не се шуми около тази формация, в случая може не просто да изиграе лоша шега, но този проект може да се окаже „мъртво роден“.

Не знам какво се изчаква там, дали имат някакъв катарзис, криза ли преживяват в момента, но много скоро ще стане ясно, че и да тръгнат да тичат, за да хванат влака, просто ще го изпуснат, визирам изборите на 2 октомври. Ако искат нещо да правят, според мен трябва да бъдат много по-активни.

Те се загубиха изцяло, почти нищо даже не се чува за тях.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Весела Лечева подпука Радостин Василев! Започват масови проверки в Тотото и НСБ
Next: От последните минути! Тежка катастрофа в Дружба 1 в София, хвърчат линейки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.