Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изпуснаха Рамадан Аталай в ефир и стана страшно! Обвини публично Кирил Петков в престъпление
  • Новини

Изпуснаха Рамадан Аталай в ефир и стана страшно! Обвини публично Кирил Петков в престъпление

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
atataltlataj.jpg

Последните действия на премиера Кирил Петков, включително и на министъра на околната среда и водите, са престъпление. Това каза в студиото на „Денят започва“ депутатът от ДПС Рамадан Аталай.

Първо, в последния ден Петков съобщава, че има договорирани 7 кораба, но няма къде да бъдат разтоварени. Ако е било възможно да се реши този въпрос, те би трябвало да са ги решили. Казват – следващото правителство след нас и потоп, обясни Аталай.

Другото действие е на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов заради ТЕЦ Брикел.

„Спирането на ТЕЦ Брикел, който произвежда енергийна суровина за месец около 100 000 тона за Бобов дол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Сливен и отоплението на Брикел. Това означава, че Рудник 2 половината работи за брикел. Ако спрем Брикел, това ще бъде следващо престъпление“, каза Аталай.

Той даде и друг пример. За това, че на обсъждането за КЕВР в НС са поискали изслушване на премиера, министъра на енергетиката и на Лена Бориславова. По думите на Аталай, обаче, в този момент Петков е бил в АЕЦ, където „да подпише договор за нарушаване безопасността на ядрената централа“.

„Без сертифициране от Агенцията по ядрено регулиране, ти да накараш ръководството на една ядрена централа да наруши безопасността си и то преди да отидеш на избори.

Никой не казва, че не може и не трябва да има диверсификация, но натискът на премиера върху ръководството на едно предприятие, натискът на министъра на екологията върху друго предприятие, което осигурява топлина и електроенергия… ето ви три примера, които ви казах, че са свързани с престъпления и по които може да се търси отговорност от това управление рано или късно“, каза Рамадан Аталай.

По думите му още след вота на недоверие е станало ясно, че четворната коалиция е приключила с енергията си и не е трябвало да се чака. Определи решението на БСП да върнат мандата като правилно.

За връщането на Иван Иванов за председател на КЕВР Аталай каза, че то е свързано с разпоредбите в Закона за енергетиката, които казват, че старият председател изпълнява длъжността си, докато е избран нов. След като няма избран нов, значи Иванов може да се върне веднага, смята Аталай.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Война в БСП! Звучен шамар за Корнелия, столът й се клати: Крум Зарков открито застана до Радев
Next: Петков с нови големи обещания за евтин газ, ето как щял да дойде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.