Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изстинахме! Футболист на Локомотив полетя от 17-тия етаж на блока! Почивай в мир, Максим
  • Новини

Изстинахме! Футболист на Локомотив полетя от 17-тия етаж на блока! Почивай в мир, Максим

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
posacasicasicasi.jpg

Бившият футболист на руския Локомотив (Москва) Максим Артьомов е загинал след падане от 17-ия етаж на жилищен блок.

Тялото му е забелязано от минувач върху козирката на един от входовете.

Повиканите на място медици само са констатирали смъртта на 26-годишния централен бранител.

По случая се води разследване, като полицията има няколко версии за смъртта му.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини от България:

20-годишна шуменка шофира след употреба на кокаин, канабис и амфетамин, съобщиха от пресцентъра на полицията в града.

Екип на пътна полиция спрял водач на лек автомобил „Ауди А5″ с варненска регистрация на бул.“ Ришки проход“ в Шумен тази нощ, около 2:50 часа. Зад волана била 20-годишната шуменка. С нея пътувал и 21-годишен младеж.

Жената била тествана за шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отчетена била положителна на кокаин, канабис и метамфетамин проба. Тя отказала да даде кръвна проба за анализ.

При претърсване в автомобила е намерен полиетиленов плик с бяло на бучки вещество, зелена кутийка със суха тревна маса и три полиетиленови пликчета с бяло прахообразно вещество, по данни на жената – амфетамин. В обитавано от нея жилище са намерени още три пликчета с бяло прахообразно вещество. Те са иззети и ще бъдат лабораторно изследвани.

Двамата са задържани за срок до 24 часа в полицейското управление в Шумен, жената – за управление след употреба на наркотични вещества, а 21-годишният мъж – за държане на наркотични вещества.

Образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини от България:

Софийската районна прокуратура внесе обвинителен акт в Софийски районен съд срещу 18-годишен младеж, нанесъл телесна повреда на мъж.

На 20.08.2021г. около 12,00 ч. на бул. “Тодор Каблешков” в гр. София, обвиняемият А.Х. чрез нанасяне на удари с лопата в областта на дясната предмишница на В.Д. , му причинил средна телесна повреда.

По случая е образувано досъдебно производство. В хода на разследването станало ясно, че А.Х. е ударил пострадалия с лопата, след като той направил забележка да не се стъпва на прясно поставени плочки на булеварда.

Предстои делото срещу А.Х. да продължи в съда.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днec нa oбяд в cтoлa кaквa вкуcoтия ядoх нaпpaвo нe e иcтинa, cpaм нe cpaм дaжe oтидoх пpи лeлкaтa дa й ce мoля зa peцeптaтa
Next: Сензационно! Лидерът на Възраждане изпразни залата с речта си, Асен Василев демонстративно излезе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.