Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изтекоха скандални чатове на Георги, след като обезобразил момичето с макетен нож
  • Новини

Изтекоха скандални чатове на Георги, след като обезобразил момичето с макетен нож

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
zdfbfbfcnvn.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Николаев, обезобразил 18-годишно момиче с макетно ножче и обръсна главата ѝ, проговори
за случая през чат в социалните мрежи.

Мъжът бе на свобода и работи като охрана в известно заведение в Стара Загора.

 

От прокуратурата съобщиха, че създават екип от наблюдаващи прокурори за ускоряване
на разследването.

Полицията в Стара Загора потвърди автентичността на скандалния чат, който изтече
в социалните мрежи. В него приятелка на обвиняемия Георги Николаев Господинов
го пита как може да направи такова нещо:

 

– Как не те е срам?

Да го направиш това

Страшно нещо е много

Не съм го очаквала от тебе!

– Абе, не говори глупости, нито едно доказателство няма, просто показанията на
една наркоманка. Влюбена и ревнува и тва е.

 

От бивша негова колежка, която се страхува да застане пред БНТ стана ясно, че
Георги и нарязаната жена са били колеги в старозагорски клуб:

„Тя е била барманка, той си е бил охранител. Обаче доколкото знам те са имали
връзка от 2-3 години. Те са заедно от 2-3 години.“

 

Днес в полицията в Стара Загора жена на 40 години е подала жалба, че е получила
заплахи в социалните мрежи във връзка със скандалния случай. Задържан е 26-годишен
мъж като съпричастен към заплахите.

По информация на БНТ, става дума за близък
на обвиняемия Георги Николаев. Заплахата гласи:

 

„Внимавай какво пишеш за Георги напред назад, за да не видиш едно бяло БМВ да
кара след теб скоро.“

От районната прокуратура в Стара Загора съобщиха, че ускоряват действията по
разследването за 18-годишното обезобразено момиче. Констатирано е, че се касае
за случай, който разкрива фактическа и правна сложност и висока степен на обществена
опасност на деянието.

Създава се екип от наблюдаващи прокурори и ще се изготви допълнителна съдебномедицинска
експертиза с участие на три вещи лица – лекари от различни области на медицината.
Целта е да има заключения в най-кратък срок.

Рано тази сутрин Николаев е бил задържан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката на звездите Руми Атанасова почина
Next: Любен Дилов-син отиде в Созопол тази сутрин и отсече: От години не бях виждал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.