Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изтече запис: Ако не искате да слушате, вратата е там. Аз решавам тук как ще говоря и какво ще говоря
  • Новини

Изтече запис: Ако не искате да слушате, вратата е там. Аз решавам тук как ще говоря и какво ще говоря

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
kriaoraoesss.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Той беше разпространен от представители на фирмите, които вчера напуснаха обидени срещата с Петков

Продължение на скандала около премиера и превозвачите. Представители на фирмите, които вчера напуснаха обидени срещата и казаха, че премиерът ги е изгонил, разпространиха аудиозапис. Твърдят, че той е направен именно на срещата в Министерския съвет и че един от гласовете, които се чуват, е на Петков.

„Ако искате винаги можете да си тръгнете, това е… По всяко време сте поканени, ако ви е досадно, да излезете – вратата е там”, се чува гласът.

„Не става въпрос дали ни е досадно. Става въпрос за това, че вие сте ни поканили по конкретна тема. В момента разводнявате темата. Вие имате среща в 17:00 часа след това. И въпросите, които ние сме ви поставили, остават без отговор в момента. Така че много ви моля, нека да не разводняваме”, се чува друг глас.

„Повярвайте ми, ако не искате да слушате, вратата е там. Ето я. Зад Вас. Няма… Аз решавам тук как ще говоря и какво ще говоря”, казва първият глас.

Още вчера вицепремиерът Гроздан Караджов обяви, че министър-председателя е бил многократно провокиран от превозвачите. Потърсихме за коментар пресслужбата на премиера. Очакваме тяхната реакция.

Каним превозвачите, за да търсим решения, а не конфликт, съобщиха от Министерски съвет.

МС с участието на министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов покани на среща представители на превозвачите, за да им представи предстоящи мерки на правителството и да бъдат чути техните предложения. Срещата беше работна и не се предполагаше да бъде записвана без знанието на участниците в нея.

Наличието на запис навежда на мисълта, че е търсен конфликт. Кабинетът категорично не търси конфликт. Доказателството е именно инициирането на поредици от разговори с бранша. За съжаление на срещата диалог не беше намерен с част от представителите от сектора.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Митрофанова плаши, че всеки българин, който отиде да докара оръжие от Киев, ще бъде убит
Next: Черна неделя: На живо от Сотира край Варна, четирима загинаха в огнения кошмар

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.