Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изтича срокът на експлоатация на панелния апартамент, ето какво да направят собствениците
  • Новини

Изтича срокът на експлоатация на панелния апартамент, ето какво да направят собствениците

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
bdfgbdfnghnmhgmhgjmjk.png

Какво би се случило с апартаментите в панелни блокове, когато им свърши срока
на експлоатация? Какви стъпки трябва да предприемат собствениците?

 

Първите панели са построени в средата на 50-те години на XX век, а последните
– около 1990. Много сгради имат същия вид, който са имали, когато са били построени.
Съвсем естествено в обществото се вихри спор за годността и остатъчния живот на
панелните жилища.

 

Този въпрос малко или много би трябвало да стои на дневен ред за собствениците
на такива имоти. Темата излезе на дневен ред при българите след тежкото земетресение
в Турция, където стотици сгради рухнаха като вафли.

 

Специалисти, участвали в строежа на панелни жилища, разказват, че при социализма
имало наредба, в която амортизационният срок на годност на сглобяемите панелни
блокове бил определен на 70 години. Но на много места ще срещнете посочен срок
на годност 50 години, а на други – 100.

 

Според действащата Наредба №3 от 21 юли 2004 г. за основните положения за проектиране
на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях „проектният експлоатационен
срок на конструкции на жилищни, обществени, производствени и други сгради и съоръжения“
е 50 години. Срокът е валиден за всички типове строителство – включително тухла
и панел.

 

Близо 2 млн. българи притежават жилища в сгради в жилищни комплекси, изградени
върху държавни или общински парцели. Но те не притежават земята под блоковете
и ако сградите се срутят по някаква причина, хората няма да имат право да вдигнат
нова сграда върху парцела.

След края на експлоатационния срок все пак не означава, че на секундата сградите
ще паднат, а просто ще са необходими превантивни мерки за поддържането им. Една
от тях е санирането на сградите.

 

Според проф. д-р инж. Димитър Назърски панелните сгради нямат краен срок на годност,
те са дълготрайни и най-безопасните сгради при силни земетресения.

„Санирането означава обновяване на сградата – както конструкцията, така и нейните
системи – топлоизолационни, електро, вентилация да отговарят на изискванията и
нормите. Досега максимум 8-9 процента са санираните сгради у нас“, обяснява той
пред БНР.

 

Друго, което трябва да се отбележи – много панелни блокове в България вече са
с изтекъл срок на годност, но хората продължават да си живеят там, и да плащат
данъци като за нов. Асансьорите, ВиК, и Ел. инсталациите вътре в сградата са
силно амортизирани. Санира се само външно, без да се прави вътрешно обследване,
което собствениците не бива да го допускат.

 

„Във всички случаи трябва да се следи състоянието на заварките между отделните
панели“, казва и проф. дан арх. Борислав Борисов. „Тази проверка не е сложна за
хора, които разбират. При тази операция най-добрият вариант е хората временно
да не обитават жилищата си. Така строителната фирма може да провери абсолютно
всичко в блока и да види цялостното състояние на конструкцията. За съжаление обаче
в България не се прилага“, добавя той.

 

Експерти съветват, ако имате проблем с конструкцията, да не чакате някой друг
да ви я оправи. Решението е да се направи събрание на входа и да се съберат пари
за ремонт. Колкото и да е трудно да се постигне съгласие между многото собственици
– това е най-адекватният начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяка жена над 40 години ще бъде благодарна: 2 супени лъжици кафе към крема и забравяте за бръчките
Next: Извънредно: Актьорът Юлиан Вергов приет по спешност в болница

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.