Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изтръпнахме! Върхушката на Кремъл със зловеща заплаха за българите! Свръхтежката балистична ракета Сатана 2 няма да иска разрешение
  • Новини

Изтръпнахме! Върхушката на Кремъл със зловеща заплаха за българите! Свръхтежката балистична ракета Сатана 2 няма да иска разрешение

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
blaistisitnteiacnckha.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Дмитрий Рогозин с публикация в Twitter

Шефът на „Роскосмос” Дмитрий Рогозин с публикация в Twitter, след като самолетът на външния министър на Русия Сергей Лавров не получи разрешение да прелети над България и още няколко страни.

В социалната мрежа Рогозин написа: „Ето какво е доброто на „Сармат”: няма да поиска разрешение да прелети над страхливите българи, отмъстителните румънци и черногорците, които са предали общата ни история. Както и от шведите”.

„Сармат”, известна още като „Сатана II”, е руска свръхтежка междуконтинентална балистична ракета с течно гориво. До есента Москва ще постави на бойно дежурство десетки такива ракети с височината на 14-етажна сграда и тегло 208 тона, заяви шефът на „Роскосмос”, цитиран от британския в. „Дейли мейл”. Само един „Сармат” може да превърне всеки враг в радиоактивна взривна яма, предупреди той Запада.

„Сарматите” носят разделящи се бойни глави – до 7 маневриращи блока с индивидуално насочване. Печатни издания от страната пишат и за 10 бойни блока с общо тегло до 10 тона; обсегът на ракетите по техни данни е 18 000 км. Според открити източници мощността на бойната им част достига 8 мегатона тротилов еквивалент, посочи на 25 април руската телевизия Ар Ти.

„Сарматите” имат осезаеми недостатъци, които могат да намалят впечатлението от ударната им сила, коментира обаче на 29 април наблюдателят на американското сп. „Попюлар меканикс” Кайл Мизоками.

Огромната мощ на тези руски ракети е нож с две остриета, изтъква аналитикът. Защото при механична повреда, която би осуетила изстрелването на някой „Сармат”, целият му заряд ще си остане в Русия, обяснява той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: България скърби. Млад футболист е починал внезапно във Враца
Next: Сергей Лавров изсипа цялата си ярост върху България, това няма да ни го прости! Най-лошото е какво ни готви

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.