Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи
  • Новини

Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
graddadasdasriasrjasrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С изненадващи разкрития приключиха археологическите разкопки на античния град Залдапа край Добрич.

Проучваната четирилистна църква е била цялата в стъкло и арки, което е в разрез с каноничната архитектура. Кой и защо си е позволил такъв разточителен строеж във времена, в които се строят крепости?

Залдапа като че ли не можеше да изненада повече с великолепието и лукса на църквите си.

Но археологическите проучвания сега вдигнаха за пореден път летвата с невероятния замах и лукс в смутния 6 век. Залдапа отново остави учените пред голяма въпросителна – защо са строили толкова величествена четирилистна църква извън времето и мястото си.

Това е шестата църква на античния град и от първата копка археолозите разбрали, че ще се изправят пред нещо коренно различно, съобщава БНТ.

 

„Централният вход е от запад към притвора. Тук е била закотвена касата на вратата, с необикновено широк вход, бих казал направо триумфален вход“, обяснява проф. Георги Атанасов – ръководител на археологическите проучвания.

Църквата е строена в началото на 6-ти век – време белязано от великото преселение на народите и стотиците нашествия по нашите земи. Издигната е от пепелта, между две унищожителни атаки. Навсякъде строят крепости, а тук се издига стъклен храм.

„Такова голямо количество стъкло, ние не сме попадали – вече имаме хиляди фрагменти. Значи църквата е горяла много силно. Стъклото е силно оксидирано. Трябва да е била окъпана в светлина, множество арки са й придавали усещане за ефирност“, казва още проф. Георги Атанасов.

Предполага се, че поради голямото наличие на тухли, е имало много арки, добавя Доц. Албена Миланова.

Подобно изящество и ефирност би било странно да е покрито с покрив. И археолозите имат вече доста основания да са по-сигурни – църквата е била куполна. И само срутването на подобна тежка и голяма конструкция би обяснило какво прави част от амвона на метри от центъра разхвърчало се при рухването на купола.

Амвонът в центъра на четирилистната църква също впечатлява с размерите и великолепието си.

„Амвонът е огромен за мащабите и размерите на църквата. Той заема близо една трета от вътрешното храмово пространство. Открили се от него почти всички детайли. Мраморът е от Константинопол, поръчан, доставен с цялото оборудване. Имало е претенция за голяма пищност и лукс – факт“, обясни доц. Албена Миланова.

Подът е бил покрит с красиви мозайки – също знак за престиж и богатство. Но въпреки пищността на храма, пространството, в което може да влязат хора, е твърде малко. Което кара археолозите да допуснат още една вероятност.

„Обсъждаме една друга възможност. Горе да е имало балкони. Жените, според практиката, най-често се настаняват горе, на балконите“, уточни проф. Атанасов.

След като събират фактите, учените се изправят пред нови въпроси. Тетраконхални църкви обикновено се издигат над гробовете на светци – по-ранна традиция. Тук обаче няма подобни сведения.

При толкова много изключения остава въпросът – кой е построил тази ефирна и стъклена църква? Извън времето и традициите, кого трябва да впечатли? За да се доближат до отговора, археолозите се обръщат към времето и познатата история на 6-и век.

 

 

„Ами това е времето на император Анастасий I. Времето е много интересно, защото е много размирно. Тук тече бунта на Виталиан, той владее тази провинция. Виталиан, син на Париокъл, командващ римската армия Балканите се обявява за император. Обявява война на императора прикрит монофизит или вярва, че Христос няма човешка, а само божествена природа. Скитските монаси, от Залдапа и скалните манастири наоколо, които реагират остро на тази тенденция и търсят подкрепата на Рим, най-вероятно са повлияли на Виталиан“, разказа проф. Атанасов.

Виталиан успява да завладее почти целия Балкански полуостров, стига до Константинопол., армията го обявява за император. И със сигурност е разполагал с много ресурси, за да построи грандиозните храмове на Залдапа. Те имат и друга мисия – след опустошителното нападение на хуните на Атила, хората са се разбягали.

Криптата на епископската базилика със сигурност е съхранявала целите мощи на трима светци. Те пък са пренесени от по-голямата крипта на по-ранната базилика, унищожена при хунското нашествие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двойка си купи изоставена плевня и я превърнаха в техен дом, ако надникнете вътре ще се изумите
Next: Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.