Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи
  • Новини

Изумителна находка в мистериозен град у нас: Дори археолозите са без думи

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
graddadasdasriasrjasrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С изненадващи разкрития приключиха археологическите разкопки на античния град Залдапа край Добрич.

Проучваната четирилистна църква е била цялата в стъкло и арки, което е в разрез с каноничната архитектура. Кой и защо си е позволил такъв разточителен строеж във времена, в които се строят крепости?

Залдапа като че ли не можеше да изненада повече с великолепието и лукса на църквите си.

Но археологическите проучвания сега вдигнаха за пореден път летвата с невероятния замах и лукс в смутния 6 век. Залдапа отново остави учените пред голяма въпросителна – защо са строили толкова величествена четирилистна църква извън времето и мястото си.

Това е шестата църква на античния град и от първата копка археолозите разбрали, че ще се изправят пред нещо коренно различно, съобщава БНТ.

 

„Централният вход е от запад към притвора. Тук е била закотвена касата на вратата, с необикновено широк вход, бих казал направо триумфален вход“, обяснява проф. Георги Атанасов – ръководител на археологическите проучвания.

Църквата е строена в началото на 6-ти век – време белязано от великото преселение на народите и стотиците нашествия по нашите земи. Издигната е от пепелта, между две унищожителни атаки. Навсякъде строят крепости, а тук се издига стъклен храм.

„Такова голямо количество стъкло, ние не сме попадали – вече имаме хиляди фрагменти. Значи църквата е горяла много силно. Стъклото е силно оксидирано. Трябва да е била окъпана в светлина, множество арки са й придавали усещане за ефирност“, казва още проф. Георги Атанасов.

Предполага се, че поради голямото наличие на тухли, е имало много арки, добавя Доц. Албена Миланова.

Подобно изящество и ефирност би било странно да е покрито с покрив. И археолозите имат вече доста основания да са по-сигурни – църквата е била куполна. И само срутването на подобна тежка и голяма конструкция би обяснило какво прави част от амвона на метри от центъра разхвърчало се при рухването на купола.

Амвонът в центъра на четирилистната църква също впечатлява с размерите и великолепието си.

„Амвонът е огромен за мащабите и размерите на църквата. Той заема близо една трета от вътрешното храмово пространство. Открили се от него почти всички детайли. Мраморът е от Константинопол, поръчан, доставен с цялото оборудване. Имало е претенция за голяма пищност и лукс – факт“, обясни доц. Албена Миланова.

Подът е бил покрит с красиви мозайки – също знак за престиж и богатство. Но въпреки пищността на храма, пространството, в което може да влязат хора, е твърде малко. Което кара археолозите да допуснат още една вероятност.

„Обсъждаме една друга възможност. Горе да е имало балкони. Жените, според практиката, най-често се настаняват горе, на балконите“, уточни проф. Атанасов.

След като събират фактите, учените се изправят пред нови въпроси. Тетраконхални църкви обикновено се издигат над гробовете на светци – по-ранна традиция. Тук обаче няма подобни сведения.

При толкова много изключения остава въпросът – кой е построил тази ефирна и стъклена църква? Извън времето и традициите, кого трябва да впечатли? За да се доближат до отговора, археолозите се обръщат към времето и познатата история на 6-и век.

 

 

„Ами това е времето на император Анастасий I. Времето е много интересно, защото е много размирно. Тук тече бунта на Виталиан, той владее тази провинция. Виталиан, син на Париокъл, командващ римската армия Балканите се обявява за император. Обявява война на императора прикрит монофизит или вярва, че Христос няма човешка, а само божествена природа. Скитските монаси, от Залдапа и скалните манастири наоколо, които реагират остро на тази тенденция и търсят подкрепата на Рим, най-вероятно са повлияли на Виталиан“, разказа проф. Атанасов.

Виталиан успява да завладее почти целия Балкански полуостров, стига до Константинопол., армията го обявява за император. И със сигурност е разполагал с много ресурси, за да построи грандиозните храмове на Залдапа. Те имат и друга мисия – след опустошителното нападение на хуните на Атила, хората са се разбягали.

Криптата на епископската базилика със сигурност е съхранявала целите мощи на трима светци. Те пък са пренесени от по-голямата крипта на по-ранната базилика, унищожена при хунското нашествие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двойка си купи изоставена плевня и я превърнаха в техен дом, ако надникнете вътре ще се изумите
Next: Бях в кома и искаха да изключат апарата: Татко ми зададе един въпрос и ми спаси живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.