Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изумителни чудеса на св. Иван Рилски: Петкана проговаря, Мара пребори рак
  • Новини

Изумителни чудеса на св. Иван Рилски: Петкана проговаря, Мара пребори рак

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
svsvetiivanrilski.jpg

Таня се сбогува с глухотата след 22 години тишина 

Огромно чудо! Мара Здравчева от Бургас се избавя от рак след молитви и преклонение
пред покровителя на българите св. Иван Рилски.

Жената се разболява от рак на стомаха и продала къщата си, за да се лекува. Никакви
лекарства, дори и най-скъпите от САЩ, не й помагат.

Тогава става чудото. Тя получава съновидение, в което й се казва да отиде в Рилския
манастир и там ще се излекува. Още вечерта след пристигането си в светата обител
жената пожелала да й бъде направен молебен пред мощите на св. Иван Рилски. Мара
се молела усърдно със сълзи на очи и по време на молитвата усетила сякаш ток минава
през нея.

 

 

Св. Иван Рилски

 

„Когато целунала ръката на светеца след молебена, тя усетила, че целува жива,
топла ръка. От църквата излязла съвършено здрава и сега е напълно добре. Няма
никакви следи от тази тежка болест“, споделя близката приятелка на Мара Стаматка
Карнакова пред манастирския библиотекар, който записал чудото в своите записки.

На 19 октомври почетохме паметта на скромния отшелник в Рила планина, който продължава
да цери чудодейно и стотици години след края на своя земен път, а мнозина миряни
си спомниха за безбройните чудодейни изцеления по застъпничеството на светеца.

 

 

Рилската обител

 

70-годишната Петкана Илиева от свогенското село Брезе също усеща чудесата на
светията. Повече от десетилетие жената е няма и малко безпаметна. Петкана посещава
пещерата, в която е живял светецът, и се покланя на всички свети места. За нейно
здраве свещеник прочита акатиста на св. Иван Рилски.

Постепенно по време на нейното пребиваване в манастира жената започва да проговаря,
а когато се качва на влака, за да заминава, вече говори напълно.

 

Чудото осенява и Таня Караризова от Пловдив. При боледуване със силна температура
жената напълно оглушава с дясното си ухо. Ходи при много лекари, но никой не успява
да й помогне. Страданията на Таня продължават двадесет и две години.

 

Изгубила вече надежда за спасение, жената получава покана от свещеноиконом Ангел
Василев да посети Рилската обител с група поклонници. Отивайки на святото място
и слушайки беседата на библиотекаря архимандрит Климент Рилец за чудесата на св.
Иван Рилски, който възвърнал здравето на много болни, страдащи от различни тежки
болести и недъзи, в Таня се събужда надеждата, че светецът може да помогне и на
нея отново да прочуе с дясното си ухо.

 

„На другия ден със силна вяра и надежда си направих параклис пред чудотворната
икона и си взех осветен памук от ковчега с мощите на светеца. Отивайки на гроба
на св. Иван, си умих болното ухо на аязмото“, разказва Караризова.

Не след дълго жената се събужда през нощта от силен шум в ушите. Става от леглото,
коленичи пред иконата на св. Иван Рилски и се моли горещо да прочуе и с болното
си ухо. Взима от памука, който пази като светиня от Рилската обител, и го слага
в болното ухо. След което заспива.

 

 

Хиляди се прекланят пред мощите на светеца отшелник от с. Скрино

 

„Рано сутринта се събудих от шума на колите, които минаваха по нашата калдъръмена
улица. Какво беше моето учудване и моята радост, като разбрах, че вече чувам и
с дясното ухо. В изблика на голяма радост се развиках и събудих мъжа си и домашните
ми, които научиха за моето чудесно изцеряване. Ето вече близо три месеца оттогава
чувам с двете си уши“, споделя пред архимандрит Климент изцерената жена.

Това са само част от множеството истории за чудодейни изцеления със силата на
искрената вяра, които библиотекарят на Рилския манастир грижливо събира в продължение
на цели 40 години. Климент Рилец записва и подрежда разказите на благочестиви
християни и подбира 58 непубликувани чудеса на св. Иван Рилски, подбирайки ги
от по-голяма сбирка, съдържаща 341 чудеса.

 

8-годишният Асен чува за първи път

Съхранена и запазена в Рилската обител е и разтърсващата история на 8-годишния
Асен. Детето още като бебе показва признаци, че не чува. Родителите му го водят
при много лекари, но медиците така и не могат да го изцерят.

 

„Най-сетне решихме с пълна вяра в Бога и в неговия Божи угодник св. Иван Рилски
Чудотворец на Кръстовден да го доведем в светия манастир и щом го поднесохме и
целуна светите мощи на светията, и като го запоихме от светото аязмо и му умихме
главата и ушите, и о, Боже: за наша радост детето Асен прослуша! Чест и слава
да бъде на св. Иван и с неговите молитви да го пази здрав и весел през всичките
дни на живота му. От радост на душата ни поднасяме на свети отец Йоан нашите скромни
благодарности. Подписвам се саморъчно: В. Иванов Каракашев, с. Махала Рибник,
Петричка околия“, пише дословно щастливият баща в писмо до игумена на Рилския
манастир.

 

13 деца умират на Мирсофия,

тя ражда на 54 години

Чрез застъпничеството на св. Иван Рилски 54-годишна жена зачева и ражда син,
който по-късно става свещеник и споделя за чудото пред архимандрит Климент от
Рилския манастир.

 

„На майка ми Мирсофия измрели 13 деца и след това 13 години тя не раждала вече.
На 54-годишна възраст майка дошла на поклонение при св. Иван. Това е било през
турското робство, през 1871 г. Тя дошла с коне, с няколко другарки и горещо молила
св. Иван да не я остави безчадна. Бог чул молитвите й и, по застъпничеството на
св. Ивана, като се завърнала у дома майка ми заченала наскоро и родила мене, като
ме обрекла да посетя Рилския манастир и да се поклоня на свети Ивана при първа
възможност“, пише собственоръчно 70-годишният свещеник Константин Йосифов от град
Щит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с коледните добавки за пенсионерите
Next: Нинова с черна прогноза след изборите, излезе с извънредна молба към Радев

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.