Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезнаха парите на проф. Вучков
  • Новини

Изчезнаха парите на проф. Вучков

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
prokfkcuvvcuhkov.png

Солидните банкови сметки на покойния проф. Юлиан Вучков, за които се носеха легенди, се оказали почти празни. Напук на твърденията, че пестеливият интелектуалец е успял да натрупа завидно богатство в годините, в които се трудеше неуморно на няколко фронта, а междувременно живееше скромно, всъщност спестяванията му изобщо не оправдали очакванията на неговия брат Михаил Петров.

Той се оказа и единственият му наследник. Дълго време след кончината на професора актьорът от Народния театър Петров изобщо не искал да припарва до банката, за да провери какви са наличностите в авоарите на Вучков, с когото приживе никак не се разбираха и дори бяха в открита вражда.

Наскоро Петров отрече да е истина, че брат му му е завещал сметки с наличност от половин милион, разкривайки, че твърденията за това са абсурдни, тъй като е имало години, в които Юлиан дори не е работел и не е получавал никакви доходи, за да успее да спести такива колосални суми, пише „Ретро”.

„Хич не ми пука дали съм единствен наследник. Имам достатъчно, за да мога да живея. Не съм алчен“, отсече известният актьор, който унаследи и апартамента на професора в центъра на София. Жилището на телевизионния доайен се намира на централната столична ул. „Христо Белчев“, където цените на имотите са буквално недосегаеми.

Квадратурата му обаче не е голяма, а Михаил Петров побърза да се отърве от имота малко след смъртта на брат си, като го продаде на заможни собственици, които го отдавали под наем. „Просторният“ апартамент до НДК е всъщност на площ само от 60 квадрата. Навсякъде говорят, че е огромен и наследствен, а не е такъв. Не отговаря на истината и това, че е ябъката на раздора ни. Жилището даде на брат ми Георги Йорданов – министър на културата по времето на соца. Професорът си го е платил със свои пари.

Пак казвам – само 60 квадрата е площта. В момента заможните хора имат тоалетни и бани с тези размери“, гневи се братът на Вучков. Преди да го продаде, Михаил влязъл само един път в дома на покойния телевизионер, като постоял в антрето едва 5 минути.

Този септември ще се навършат з години, откакто телевизионната легенда проф. Вучков напусна света на живите. За гроба му не се грижи неговият брат, а близка приятелка и бивша съседка на професора, която отскача редовно до вечния му дом.

Колкото и да не се понасяха, Михаил Петров присъстваше на погребението на брат си, което обаче беше организирано от траурен агент, приятел на професора. Проф. Вучков е бил кремиран и положен в гроба на своята майка на Малашевските гробища в София, както приживе е бил пожелал.

От своя страна Михаил Петров има наследници – син, кръстен – 1 на него, който е лекар, както и две внучета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Марко Семов: Така са изчезвали не само държави, но и империи
Next: Нов вариант на швейцарското правило: Ето как ще преизчисляват пенсиите от 1 октомври

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.