Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Икономист: Няма смисъл от инвестиция в жилище – след 20 години демографската картина в България ще е много различна
  • Новини

Икономист: Няма смисъл от инвестиция в жилище – след 20 години демографската картина в България ще е много различна

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
fsbdfggngfnhgnt.jpg

Прогнозите за ускоряване на икономическия растеж в България през 2024 година, отчитаният ръст при ипотеките, слабото и забавено въздействие на лихвената политика на ЕЦБ върху лихвените равнища в българския банков сектор са обективни причини, които ще подкрепят развитието на жилищния пазар в България догодина. Покачилата се себестойност на произведения краен продукт е друг фактор, който предотвратява падането на цените под направените от инвеститорите разходи за строителство.

 

Тези свои положителни очаквания споделиха участниците в панела „Жилищен пазар – пренареждане“, който се проведе в рамките на втората Годишна конференция за строителство и инвестиции 2023 на сп. „Мениджър“.

Икономическите прогнози за страната догодина варират между ръст от 2 процента на Виенския институт за международни икономически изследвания (WiiW) от юли тази година и 3,3 на сто на българското Министерство на финансите от април. Очакванията за 2024 година са свързани и със спад на инфлацията и подобряване на разполагаемия доход на домакинствата. Инфлацията беше определена като важен двигател на инвестиционната строителна активност в, посочиха участниците в дискусията.

 

Това според Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), води до промяна в развитието на жилищния пазар в България по модел на развитите западни пазари, където жилищата са недостъпни за купувачите, а животът под наем е предпочитан от тях. Общините и държавата са длъжни да се намесят на жилищния пазар, но тази намеса трябва да бъде на пазарен принцип, смята Георги Шопов, позовавайки се на опита на Виена за контрол на ценовите равнища и осигуряването на достъпни жилища.

 

Жилищният пазар в България е изключително динамичен, многоцветен и трудно може да се направи генерална прогноза затова накъде ще поеме в следващите месеци. В същото време обаче спокойно може да се каже, че желание за покупка на жилища не липсва. Проблемът идва от невъзможността на хората да си позволят желаните имоти. Или иначе казано, все повече намалява покупателната способност на хората, а цените на жилищата не спират да растат.

Около това мнение се обединиха участниците в годишната конференция.

 

Всички експерти и анализатори са единодушни: през покупката на имот хората спасяват парите си от инфлацията. Според икономисти обаче е добре нещата да се погледнат и от друг ъгъл.

Макроикономически погледнато България е сред държавите с най-бързо намаляващо население в Европейския съюз, което означава, че след 20 години демографската картина в България ще е много различна.

На пръв поглед това показва, че няма смисъл от жилища“, казва Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономически политики, цитиран от „Economic.bg“.

 

Друг фактор, който показва, че не е добре да се инвестира в недвижими имоти, според Георгиев, са данните на Евростат, според които България е една от държавите с най-голям процент на собствени жилища на глава от населението. По думите на Ясен Георгиев това означава, че не може да се разчита на наемния пазар в страната и той не е достатъчно развит като този в Лондон и Париж, например.

Той подкрепя твърдението си, че пазарът е изключително цветен и нюансиран и с факта, че огромен процент – около 25 – от жилищата в България са необитаеми.

 

По данни на МРРБ има около 46 000 сгради, които се нуждаят от сериозно саниране. Това означава, че да, имаме нужда от нови проекти, но има и обективни факти, доказващи, че не използваме достатъчно добре сградния фонд“, казва Ясен Георгиев.

Икономистът достига и до извода, че е изключително трудно да се даде пълна и ясна картина на ситуацията в сектора и трябва много внимателно да се анализират всички фактори и аспекти.

 

Борба с високите цени

Според председателят на НАСП ключът към справянето с високите цени на имотите в България е строителството. И колкото повече предлагане има, толкова по-достъпни ще бъдат цените. Затова апелира към улесняване на процесите по издаване на разрешителни за строеж – кауза, за която той и неговата асоциация се борят от години.

 

Според Ралица Ценова, директор „Продажби“ в Home2U, цените на жилищата винаги ще вървят нагоре.

Много хора спекулираха, че с падането на броя на сделките ще паднат и цените. Но това не е така, защото себестойността на този продукт не се променя“, казва тя.

Според нея причината за забавянето на покупките идва от спада в интереса към жилищата на зелено и страха на хората от неизвестното.

В заключение всички участници в дискусията заявиха своя оптимизъм за предстоящата година. Без да дават конкретни прогнози накъде ще поеме пазарът или цените, са убедени, че инвестицията в имот винаги е печеливша.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БАН: Нов трус край Симитли, вече един месец районът е център на сеизмична поредица
Next: Нов скандал с промените в бТВ! Зрителите са недоволни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.