Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиян Михов – Баровеца с разтърсващо признание: Сбогувах се със семейството си
  • Новини

Илиян Михов – Баровеца с разтърсващо признание: Сбогувах се със семейството си

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dsagdfhwqrrqsar.png

Илиян Михов, по-известен като Баровеца, подготвя юбилеен мега концерт на 9 октомври – 30 години Баровеца, но това, което всъщност се случва в живота му за този период, е не по-малко любопитно.

„Животът ми тръгна по друг начин след тази песен. Хората ме възприемат различно, затова искам и концерта ми да бъде многожанров – да има всичко“, споделя Баровеца в тв интервю пред Нова телевизия.

Илиян Михов – Баровеца призна с какви пари си е купил апартамента в София

Извън музиката от години Илиян Михов е учител в столичното 144 училище, където редовно репетира за радост на колеги и ученици. Именно негови ученици ще му помагат и за предстоящия концерта. С голямо удоволствие работя за училището. И популярността ми е добра. Хората се изненадват, казват ми „мислех, че ти си чалгаджия“, а аз пея всичко. Дирижирал съм пловдивската филхармония, както и ансамбъл „Тракия“.

„Не съм притеснен. С моите песни израснаха три поколения. Сам си организирам всичко, нямам мениджърска компаня зад гърба си. Искам да предадем това, което можем на децата“, признава още Баровеца, а равносметката му за последните 30 години звучи така:

„Баровеца ми преобърна живота, но хората ме познават с добро. Имам добро име и го усещам в отношенията с хората. На едно скорошно участие човек дойде и ми каза: „Абе, ти пееш по-добре от Баровеца“ и после разбра, че всъщност аз съм Баровеца“.

Нелина отишла на гости на Баровеца, а съпругата му… СНИМКИ

Покрай славата и постоянните пътувания Илиян Михов, все пак, успява да запази непокътнато семейството си. Но признава с тъга, че „най-малко съм си празнувал рождените дни, празниците на семейството и на приятелите си. Все съм правил празници на други хора. Синът ми беше причината за този концерт – каза ми „Направи нещо за себе си, все за другите правиш“.

И той наистина го прави. „Всеки ден пея и свиря – поне по четири часа. Свиря и по заведенията, освен, че пея. Голяма атракция съм (смее се).“

„Аз не съм човек на риска, но имах стряскащи моменти. Имаше случаи преди години, когато времената бяха други, в които идват и ми казват: „Айде, тръгвай“, питам „Къде“ – „Ще видиш“, „Кога ще се върна?“ – „Ще видим“. Не знаех и кога се връщам и всеки път се сбогувах със семейството си. Това е страшно.

Имам много хубаво семейство. Опазих го. Благодарение на жена ми, която отгледа децата, защото аз все пътувах. Имам вече и две внучета. Инес ще навърши пет години скоро. А малкият Макс е на три месеца и като ме види само ми се усмихва. Много съм щастлив, защото съм здрав, всички около мен са живи и здрави, имам добри приятели и мога да гледам хората в очите. Не съм излъгал някого, а ако някой ме е излъгал, съм му прощавал.

Това, което си пожелавам, е само да сме здрави и да имаме срещи с хората. Аз сам ще усетя момента, когато трябва да напусна сцената“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гвоздейков: Това, което чух в самолета за ситуацията там, е потресаващо
Next: Страшен екшън и преследване като на филм край Елхово! Има загинал и ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.