Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имам приятелка, на която във всичко й върви! Когато я попитах, тя ми каза под секрет тайната
  • Новини

Имам приятелка, на която във всичко й върви! Когато я попитах, тя ми каза под секрет тайната

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
ssdaspdudusndsns.png

Когато сте затрупани от проблеми, неразположение, тогава използвайте този метод.

 

Всичко може да се преодолее за един ден, ако знаете за тази практика. Много е просто и ще ви помогне да решите всичките си проблеми. Реших да опиша подробно тази практика, за да може всеки да я използва.

РИТУАЛИ У ДОМА

Ритуалът не е обвързан с лунната фаза и може да се изпълнява по всяко време на деня.

 

Но е желателно да го правите все пак следобед, в късния следобед. Когато се приберете и не искате да ходите никъде другаде. Желателно е никой да не ви разсейва с бързи разговори и въпроси по време на ритуала.

Всичко, от което се нуждаете, е използван, измит сапун. Такъв, който е на път да бъде изхвърлен. Вземете този сапун и си направете парна баня с него. Ако няма възможност да отидете до банята, можете просто да вземете душ у дома и да се измиете добре с това парче сапун.

Когато се миете с този сапун, опитайте се да си представите в детайли вашия проблем или заболяване.

 

Визуализирайте го в много детайли. Представете си неговия размер, вашите чувства и емоции, които изпитвате от мисълта за него. Може би можете да си представите цвета на този проблем или заболяване.

Почувствайте как с всяко движение на сапуна върху кожата ви, целият проблем излиза наяве. Как болестта напуска вашите органи и тяло. Сапунът просто отмива този проблем, болест, провал от вас. Изплакнете обилно с топла вода. Представяйки си как цялата негативност се измива с пяната.

Краят на ритуала

След къпане вземете остатъка от този сапун и внимателно го увийте в лист хартия или вестник. Поставете този пакет на прага на къщата си вътре, без да напускате прага. Когато го оставите, кажете следните думи: „Какъвто е сапунът накрая, толкова са болестта и трудностите за сметка. Истина е“. И оставете това парче да лежи там до сутринта.

Легнете да си починете с добри мисли и благодарствено отношение към деня, който сте изживели. И сутринта на следващия ден вземете този пакет сапун и го занесете в кофата за боклук на улицата. Изхвърляйки го, кажете отново същите думи.

След като извършите такъв ритуал, ще започнете да забелязвате как всичките ви проблеми и болести ще започнат да отслабват. Радостта от живота и доброто здраве ще се върнат при вас .

Continue Reading

Previous: Ресторант на място близо до България търси служител със 7 хиляди лева заплата
Next: 102-годишната баба не може да присъства на сватбата на внучката си – затова има изненада

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.