Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имам приятелка, на която във всичко й върви! Когато я попитах, тя ми каза под секрет тайната
  • Новини

Имам приятелка, на която във всичко й върви! Когато я попитах, тя ми каза под секрет тайната

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
ssdaspdudusndsns.png

Когато сте затрупани от проблеми, неразположение, тогава използвайте този метод.

 

Всичко може да се преодолее за един ден, ако знаете за тази практика. Много е просто и ще ви помогне да решите всичките си проблеми. Реших да опиша подробно тази практика, за да може всеки да я използва.

РИТУАЛИ У ДОМА

Ритуалът не е обвързан с лунната фаза и може да се изпълнява по всяко време на деня.

 

Но е желателно да го правите все пак следобед, в късния следобед. Когато се приберете и не искате да ходите никъде другаде. Желателно е никой да не ви разсейва с бързи разговори и въпроси по време на ритуала.

Всичко, от което се нуждаете, е използван, измит сапун. Такъв, който е на път да бъде изхвърлен. Вземете този сапун и си направете парна баня с него. Ако няма възможност да отидете до банята, можете просто да вземете душ у дома и да се измиете добре с това парче сапун.

Когато се миете с този сапун, опитайте се да си представите в детайли вашия проблем или заболяване.

 

Визуализирайте го в много детайли. Представете си неговия размер, вашите чувства и емоции, които изпитвате от мисълта за него. Може би можете да си представите цвета на този проблем или заболяване.

Почувствайте как с всяко движение на сапуна върху кожата ви, целият проблем излиза наяве. Как болестта напуска вашите органи и тяло. Сапунът просто отмива този проблем, болест, провал от вас. Изплакнете обилно с топла вода. Представяйки си как цялата негативност се измива с пяната.

Краят на ритуала

След къпане вземете остатъка от този сапун и внимателно го увийте в лист хартия или вестник. Поставете този пакет на прага на къщата си вътре, без да напускате прага. Когато го оставите, кажете следните думи: „Какъвто е сапунът накрая, толкова са болестта и трудностите за сметка. Истина е“. И оставете това парче да лежи там до сутринта.

Легнете да си починете с добри мисли и благодарствено отношение към деня, който сте изживели. И сутринта на следващия ден вземете този пакет сапун и го занесете в кофата за боклук на улицата. Изхвърляйки го, кажете отново същите думи.

След като извършите такъв ритуал, ще започнете да забелязвате как всичките ви проблеми и болести ще започнат да отслабват. Радостта от живота и доброто здраве ще се върнат при вас .

Continue Reading

Previous: Ресторант на място близо до България търси служител със 7 хиляди лева заплата
Next: 102-годишната баба не може да присъства на сватбата на внучката си – затова има изненада

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.