Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имам 3-ма сина и 6 дъщери – ето как изглежда майката, родила 9 деца за 13 години
  • Новини

Имам 3-ма сина и 6 дъщери – ето как изглежда майката, родила 9 деца за 13 години

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sadkvdsfkvkdsfvkdfkbgfb.png

Сату Нордлинг Гонсалес е родена във Финландия, но в момента живее със семейството си в Швеция. 35-годишната жена има девет деца и води блог за майчинството, който е много популярен. Съпругът й Андреас е от Уругвай. Имат шест дъщери и трима синове . Най-голямото дете е на 12 години, а най-малкото – на 4 месеца.

„Ако се замисля, през последните 13 години от живота си бях предимно бременна. Семейството ми е най-скъпото нещо за мен и без децата не мога да си представя живота си. Когато бях малка, мечтаех за голямо и задружно семейство ”, казва многодетната майка .

майка с бебче

Интересно е, че преди да забременее за първи път, лекарите са информирали Сату, че има проблеми със зачеването и затова ще й е трудно да стане майка.

„Много хора дори не подозират, че преди да родя първото си дете, имах големи трудности със забременяването. Имах зад гърба си спонтанен аборт, имах здравословни проблеми … В една клиника, където лекуват безплодие, ми казаха, че никога не мога да бъда майка. Най-вече по въпросите на семейното планиране съпругът ми ми помогна с постоянната си подкрепа. Днес Андреас ми помага с деца във всичко “, казва Сату.

Ако не е помощта на съпруга ѝ, многодетната майка не би се справила толкова добре. В крайна сметка за всички деца може да се каже, че са все още малки. Най-голямата, Никол, е на 12 години, Ванес е на 11 години, близнаците Джонатан и Данило са на 10 години, Оливия е на 7 години, Кевин е на 6 години, Селина е на 2 години, а най-малката е само на 4 месеца и тя се нуждае от постоянно внимание.

Сату не крие факта, че понякога ѝ е много тежко, много е уморена, а понякога може да се ядоса повечко. В крайна сметка не е лесно да отгледаш девет деца, въпреки че съпругът й й помага във всичко. След такива моменти тя се измъчва от угризения съвестта, но те са нещо естествено.

„Да бъдеш мама е неблагодарна и упорита работа. Понякога се чувствам много уморена, дори преди да съм закусила. Но любовта и щастието на децата ми са най-доброто възнаграждение за всички безсънни нощи ”, пише Сату в блога си.

Много последователи на многодетната майка отбелязват, че жената изглежда много добре, въпреки деветте си деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Константинов: Такова нещо у нас досега не се е случвало!
Next: Водеща в БТВ побърка зрителите! Ето как ги поздрави

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.