Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманярите са изкопали съкровищата за 120 млрд. паунда
  • Новини

Иманярите са изкопали съкровищата за 120 млрд. паунда

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
wnwqnqwdwqdwqrwt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Излиза новата настолна игра „Археолози срещу иманяри“, създадена по проект на Archaeologia Bulgarica, похвалиха се от онлайн платформата.

Били готови не само 6-те оригинални фигурки, които ще разделят играчите на археолози и иманяри, но и мини пъзелите с находките от 14-те археологически обекта, разположени по картата на България. Сред артефактите е и намерената при разкопките в Хераклея Синтика женска мраморна глава.

Това е чудесно, но надали ще спре десетките хиляди иманяри, по някои данни 150 000 , които бродят и изтърбушват България.

4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света, сочи проучване, направено от службите на Кралицата, както сме писали. Сериозна пачка, нали? Умножете я по годините на прехода, за да получите приблизително колосалната сума, която са ни измъкнали.

Близо 120 млрд.паунда, може и повече. А културно-историческата загуба е неизмерима, изтрита е голяма част от паметта на земята ни.

Има и иманяри, които изгарят, разбира се. За малко…

Известният в тези среди иманяр Илия Д., с прякор Джингиза, е бил арестуван в началото на седмицата.

В дома му в Старосел полицаите от РУ Хисар са открили при претърсването 85 старинни монети от различни епохи. Предполага се, че са изключителноо ценни, дадени са за експертиза, за да се установи автентичността им и към кой период принадлежат, съобщиха от полицията. Но надали ще съобщят резултатите.

В къщата на 45-годишния изпечен иманяр е намерен е метал детектор, както и малко марихуана. Джингиза е бил арестуван за 24 часа, повдигнато му е обвинение, вчера е освободен с мярка „подписка“. Той е вълк-единак, копае сам и сам търси съкровища, твърдят източници на онлайн издание.

Такива отдавна няма, колеги. И да копае сам, находките отиват при точно определени дилъри на антики, а от там при няколко боса.

В Хисарско, апропо, действа една от най-мощните и нагли иманярски мафии у нас.

За някои от нейните босове се знае, че е открили безценни тракийски съкровища и артефакти, които никога няма да видим. Нито ние, нито децата ни. А част от историята ни е безвъзратно изтрита от лицето на земята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяри трескаво търсят край Скалско съкровището на болярина Мартин
Next: Великото преселение: Гурбетчии масово се връщат по селата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.