Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно
  • Новини

Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvfdvfghbgfjgfjghjhg.png

Иманяри са изкопали от земята истинско съкровище в развалините на древната римска крепост Рациария, до видинското село Арчар, твърдят наши източници ” след търсачите на антики.
Те у нас са цяла армия

Според мълвата сред „любителите на древността” става въпрос за мраморна глава от статуя на римския император Октавиан Автуст, както и за цял куп от ценните сребърни монети на наследника му Тиберий.

Говори се дори, че сред находките имало и няколко екземпляра от редкия златен ауреус на император Веспасиан, същият, който е измислил крилатата фраза, че парите не миришат по повод въведената от него такса за градските тоалетни в древния Рим.

В нашия случай не се оказа напълно прав. За находката се „размириса” сред иманярите, защото древното злато е изключително рядка плячка по нашите земи, а само един от ауреусите струва към 8 000 долара.

Императорската глава пък може да достигне зашеметява цена сред колекционерите в Западна Европа, където тези находки се пласират.римска находка
В руините на древната Рациария от над три десетилетия се копае яростно,
дори с трактори и фадроми

Полицаи са намирали там изоставен при пристигането им булдодозер в 12-метров трап. Там иманярите са най-усърдни, именно защото излиза и злато. Римският град е бил известен в античността с изключителните си ювелири. Тук е и едно от двете места в света, където е открита златна мина в частен дом. Другото е в консервирания от лавата град Помпей в Италия.

В иманярските среди се знае, че преди няколко години група техни „колеги” открива в развалините на Рациария
гърне, натъпкано с 360 жълтици.

Случаят е без прецедент у нас, поне за друга такава находка не се е чуло. Алчността си казала думата при откривателите на гърнето. Въпреки, че му се полагали доста монети, един от „щастливците” скрил в ботушите си още 4 жълтици. Другите от групата усетили номера и го пребили от бой. Иманярите споделят под сурдинка, че над 90 процента от античните монети, продавани по аукционите в света, са от България, а почти половината от тях са изровени от руините на Рациария.

В града през римската епоха започвал стратегическия път през Найсос (Ниш) за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария става главен град на римската провинция Дакия Рипензис -крайбрежна Дакия.

Смята се, че в околността е намирана най-скъпата монета в света, пусната в обръщение от
император Антонин Пий

по времето, когато обявява за свой съвладетел и Цезар бъдещия владетел-философ Марк Аврелий през 140 г. Марк АврелийЗлатната монета- медальон с ликовете на двамата от двете си страни и е оценявана на около 400 000 долара.

Един от най-печените иманяри в тоизи край на име Антон се похвалил преди години, че я е намерил и изчезнал безследно. След около две седмици открили тялото му в Дунава, където „скочил” с колата си..

„В Дунава. Господ знае какво се е случило, заради монетата е било“, казват наши източници.
Ромите от Арчар копаят ударно

Те са разровили като термити древния град и го изтърбушват безжалостно. „Не ги спират нито студ, нито сняг. Единствено приижданията на Дунав забавят временно работата им, после продължават с още по-голям ентусиазъм. „Цели семейства от малцинствата копаят денонощно, като им се плаща на акорд от софийски и пловдивски дилъри на антики. Ромите получават направо смешни пари, а какви съкровища вадят….

Тези от престъпните структури за незаконни продажби са перфектно организирани, разполагат и с огромно количество информация за всичко извадено”, обясняват полицаи, занимаващи се с проблема.
Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, намират го в ДунаваОколността около древната Рациария е абсолютен шампион по ровенето за антики, но навсякъде у нас иманярите, които според археолозите са над 35 000, копаят като луди. Близкото видинско село Гиген също е „златна мина”. Най големи количества монети у нас са намирани близо до Казанлък – повече от 15 000 сребърни денария на император Траян Деций.

Куриозен е случаят при който иманяри пълнят багажник на жигули с 35 000 антични монети, открити край село Мусина, Великотърновско.
Няма тракийска могила от над 50 000 в България, която да не е разопавана поне веднъж, нито древна крепост. Смята се, че средствата, които се въртят в нелегалната търговия с антични находки, са трети след тези от наркотиците и проституцията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове
Next: Това е максималният срок да държите каймата замразена

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.