Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имат ли давност дълговете ни? Какво да правим, ако дойдат събирачи
  • Новини

Имат ли давност дълговете ни? Какво да правим, ако дойдат събирачи

Иван Димитров Пешев септември 18, 2023
dwqfdsfgfshfghgfd.png

В Асоциация „Активни потребители“ регулярно постъпват сигнали от граждани, които са притеснявани от колекторски фирми. Често обаче те претендират малки суми (50-100 лева) по задължения към доставчици от преди 5 години, съобщават от асоциацията, цитирани от Pariteni.bg.

В разговора колекторът най-често заплашва потребителя, че ще бъде даден на ЧСИ, ако не плати веднага. За да издължи обаче, потребителят ще трябва да плати законната лихва за годините назад и някакво „адвокатско“ възнаграждение, най-често в порядъка на 200-300 лева, който, ако не бъде платен – ще бъде включен в разноските чрез ЧСИ-то и сумата може да нарасне значително.

Тези фактури на стойност 50-100 лева, обаче, са стари, настъпила е давност и не подлежат на принудително изпълнение чрез ЧСИ (могат да бъдат платени само по желание).Какви са правата ни и как може да постъпим и в такива случаи, обясняват от „Активни потребители“.

Ако получите такова обаждане от лице, което се представя за служител на фирма, на която са прехвърлени стари дължими фактури, трябва да изискате имената му, длъжността, която заема, и името на фирмата и идентификационния номер на дружеството в търговския регистър. Ако не пожелае да сподели, която и да е от информацията – просто затворете телефона. След това изискайте от лицето номера и датата на фактурата (запишете си ги на лист) и към кое дружество се дължат.

Ако „служителят“ не пожелае да сподели такава информация – просто му затворете телефона. В случай, че лицето сподели номера на фактурата, отидете и проверете при оператора дали наистина съществува такава фактура. В случай, че такава не съществува – споделете го с колектора, който може да ви потърси отново, и му затворете телефона. В случай, че съществува такава фактура – проверете от коя дата е станала дължима. Особеност в правото е, че периодични задължения като сметка за телефон имат давност от 3 години. След тези 3 години, това задължение не може да бъде принудително изпълнено, но въпреки това то съществува и може да бъде платено.

Внимание!

Тригодишната давност не се прилага служебно, като се наблюдават случаи на издадена заповед за изпълнение от съда, срещу която не е възразено от потребителя. Ако е издадена от съда заповед за изпълнение, то тогава е от изключителна важност да се подаде от потребителя възражение срещу заповедта за изпълнение.

Възражението се осъществява като се попълни бланка на гърба на листа за заповедта за изпълнение. Имате ЕДИН месец срок да подадете възражението към съда. В случай, че не възразите – заповедта ще влезе в сила и ще има силата на съдебно решение. В този случай ще дължите задълженията описани в заповедта за изпълнение.

Други особености, за които да внимаваме

Компанията е длъжна да уведоми длъжника (потребителя), че е прехвърлено вземането на трето лице (в случая колектор), за да породи ефект на прехвърлянето спрямо потребителя. В случая, че длъжникът (потребителят) не е уведомен – той не дължи нищо на третото лице – колектор.

Препоръка Ако колектор ви позвъни – заявете, че не им дължите нищо, защото не сте уведомени от оператора за прехвърлянето на вземането.В хипотезата, в която колекторът твърди, че е упълномощен от оператора (кредитора) да уведоми потребителя (длъжника), поискайте нотариално заверено пълномощно от оператора, с което да докажат, че са упълномощени да извършват такива действия и докато не Ви ги представят не смятате вземането за прехвърлено.

Този похват може да бъде използван независимо давностния срок. От Асоциация „Активни потребители“ считат, че прехвърлянето на дребни вземания с над 3 годишен срок на колектори, които да заплашват, тормозят и да се възползват от незнанието на потребителите, е непрофесионално и неетично.

В голям процент от случаите потребителите не знаят за тази фактура и не са я заплатили именно поради незнанието за такова задължение, като най-често това се дължи на липса на комуникация с потребителя от страна на оператора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова: Тагарев да си подава оставката до довечера
Next: Искат да се премахне статуята на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.