Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има го във всяка аптека, но повечето от нас не знаят, че лекува акне, напукани пети, петна по дрехите, пърхот и какво ли не още
  • Новини

Има го във всяка аптека, но повечето от нас не знаят, че лекува акне, напукани пети, петна по дрехите, пърхот и какво ли не още

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
sgasdlaskigasg.png

Кой би предположил, че аспиринът може да има доста други полезни свойства? Лекарството, което е познато вече от над 100 години, има противовъзпалително действие и обикновено се приема при болки в тялото.

Оказва се обаче, че аспиринът може да бъде използван за още какви ли не неща – дори и при битови неразбории, като петна по дрехите. Всичко това е благодарение на ацетилсалициловата киселина, която е основната съставка на аспирина.

И която може да пребори най-големия кошмар на младежи в пубертета – досадното акне. Ето как – намачкват се три хапчета аспирин и се смесват с няколко капки лимонов сок. С получената каша се намазват пъпките. Съвсем скоро те просто изчезват.

Лекари препоръчват кисело мляко с чесън за здраве и бързо сваляне на килограми

Не изпускай тези оферти:

При ухапване от насекомо пък една таблетка аспирин се разтваря в лъжичка вода и с пастата се третира поразеното място. Облекчението идва веднага, а и няма да се получи оток.
Ако пък имате проблеми с пърхот – стрийте две хапчета и ги сложете в шампоана си.

Това е дозата за едно измиване.

А ето и още един неподозиран ефект на аспирина. Ако имате напукани пети, смачкайте седем таблетки, разтворете ги в лимонов сок и си намажете ходилата. После ги завийте с кърпа за десетина минути. Накрая ексфолирайте.

Аспиринът се оказва добър помощник и в борбата с… петна по дрехите. Да, да, точно така. Направете смес от аспирин и вода и нанесете върху петното. Нека дрехата престои цяла нощ, а след това я изперете. Петната изчезват. Ако пък искате цветята вкъщи да стоят свежи по-дълго време, то със сигурност знаете какво да направите.

Просто пуснете едно хапче във вазата. Накрая да припомним, че като всяко лекарство, така и аспиринът може да предизвика неприятни алергични реакции. Затова го използвайте единствено ако нямате чувствителност към ацетилсалицилова киселина.
С цветовете от този храст може да си приготви

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най- бюджетният плод намалява холестерола само с 2 парченца на ден
Next: Трагедия! Стоян Спасов намереният мъртъв младеж в София, случило се е внезапно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.