Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има надежда: Най-богатият българин е математик, а не олигарх
  • Новини

Има надежда: Най-богатият българин е математик, а не олигарх

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
bgaosalshkash.jpg

31-годишният Влад Тенев тръгнал 4-годишен от Варна за САЩ. В Станфорд се среща с Бейжу Бат, а днес компанията на двамата ги изстреля в топ 11 на класацията за най-заможните техмилиардери

Българинът Владимир Тенев влезе в топ 11 на новите техномилиардери в света, пише “Бизнес инсайдър”. Влад Тенев, както е по-известен в САЩ, е съосновател на компанията “Робинхуд”. Според най-новите данни платформата на Тенев и неговия партньор Бейжу Бат през май е оценена на 6 млрд. долара. Така те се нареждат в класацията, като притежават една трета от компанията, или по 1 млрд. долара всеки.

Платформата “Робинхуд” предлага търгуване на акции без комисиони за всяка трансакция.

Приложението има над 4 млн. потребители и е много популярно в САЩ. 31-годишният българин е роден във Варна. В интервю за “Мидиъм” той разказва, че в началото на 1991-а баща му получава възможност да замине за САЩ Неговата майка го последва година по-късно, а 6 месеца след това, когато е на 4 години, заминава и самият Влад. Той израства във Вирджиния, като през 2004 г. заминава да учи в Станфорд.

Не изпускай тези оферти:

Влад Тенев и Бейжу БатОт малък Тенев проявявал интерес към математика и наука. Израснал е в семейството на двама академично ориентирани родители, като и двамата работят в Световната банка, пише “Форбс”. Съоснователят на “Робинхуд” има бакалавърска степен по математика от университета в Станфорд и магистърска степен също по математика от Калифорнийския университет.

Именно в Станфорд Влад среща своя бъдещ партньор в бизнеса, който също завършва престижния университет. Съквартиранти, и двамата са синове на мигранти. Бат е бакалавър в специалност “Физика” и магистър по математика.

Първият им общ проект е факт, след като се местят в Ню Йорк, за да направят платформа за хедж фондове.

В интервю за Mad Money Тенев разказва и за втората компания, създадена също в Ню Йорк преди големия пробив с “Робинхуд”. Тя е била за продажба на софтуер за банки и големи институции. Двамата с Бат анализират внимателно променящите се финансови пазари и решават да направят платформата.

Влад и Бат се връщат в Калифорния и създават “Робинхуд”, която ги изстрелва до върха.

Платформата дава възможност на всички да търгуват на фондова борса, независимо дали имат големи финансови възможности. Още повече че с електронното предлагане не е нужно потребителите да плащат между 7 и 10 долара на трансакция. Така повече хора се включват в пазара на акции без такси и без минимален капитал за акаунт.

Компанията, намираща се в Пало Алто, отговаря напълно на определението за “еднорог”. Това са стартиращи компании, които успяват да достигнат пазарна оценка от над 1 млрд. долара.

Сред най-популярните “еднорози” са компании като Uber, Airbnb и Pinterest.

Владимит ТеневБързо разрастващата се компания печели от лихви върху парите в сметките на клиентите си в приложението. Другият източник на приходи е от абонаментната услуга “Робинхуд Голд”. С нея потребителите могат да взимат заеми, с които да търгуват. Таксите на месец са между 6 и 200 долара, а кредитите могат да бъдат в размер от 1000 и 50 хил. долара.

От пускането на платформата, с която всеки притежател на смартфон може да се превърне в трейдър, “Робинхуд” вече има над 4 млн. потребители.

“След като спестихме на потребителите ни над 1 млрд. долара от такси, вече е време да представим и уеб версията на “Робинхуд” – така Тенев представя в Twitter уеб платформата на компанията. При стартирането си тя се предлага само за смартфони.

“Мисля, че истинският “Х фактор”, който направи инвеститорите още по-развълнувани от това да станат част от “робинството”, е способността ни с много, много ограничена работна сила да правим нови продукти, като същевременно поддържаме и развиваме един от най-големите брокери в САЩ”, казва Бат пред “Форчън”.

В началото на тази година компанията вече предлага и продукта Robinhood Crypto, с който може да се търгува и с криптовалути.

През 2017 г. името на Тенев присъства в класацията на “Форбс” “30 под 30”.

Рейтингът е за млади мениджъри под 30 години в сферата на финансовите пазари. На челното място в класацията за най-богатите хора в света е основателят на “Амазон” Джеф Безос със състояние, оценено над 150 млрд. долара. Той надминава дори създателя на “Майкрософт” Бил Гейтс, чието богатство е 95,3 млрд. долара.

В топ 3 влиза и Уорън Бъфет, който е считан за най-великия инвеститор във времето на модерните финансови пазари. Състоянието на 87-годишния милиардер е оценено на 83 млрд. долара.

4-ото място в рейтинга принадлежи на основателя на фейсбук Марк Зукърбърг. Той притежава 82,2 млрд. долара. Последното място в топ 5 заема испанският предприемач Амансио Ортега. Той е собственик на около 60% от компанията “Индитекс”, в чиято група влиза марката “Зара”. Финансовото състояние на Ортега се оценява на 74,8 млрд. долара.

В класацията за 11-те нови техмилиардери са и съоснователят на платформата, която прави резервни копия на снимково- и видеосъдържание – Dropbox Араш Фердоуси. Както и Даниел Ек, който е част от екипа, който създава приложението Spotify. Mузикалната стрийминг услуга дава достъп до милиони песни и видеоклипове на музиканти от цял свят.

Бини Бансал също е в класацията. Той е съосновател на най-голямата индийска компания за онлайн продажба на електроника, книги, дрехи и козметика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 заболявания, при които в никакъв случай не трябва да ядете домати, а почти никой не знае
Next: Киприянова молитва против уроки и зли сили за четене вкъщи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.