Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те:
  • Новини

Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те:

Иван Димитров Пешев декември 27, 2022
ksdoasdiaskdaso.png

В кои дни починалите посещават своите роднини и защо го правят – въпрос, който често си задават хора, които искат да видят мъртвите или вече са ги виждали и не могат да разберат защо го правят.

Смята се, че има определени дни, когато мъртвите могат да дойдат при живите.

Някои вярват, че починалите роднини ни безпокоят по основателни причини.

И това е точно така. Езотериците смятат, че човек, напуснал този живот, може да предупреди свой роднина за предстоящи неприятности, пише trud.bg. Някои хора искат да видят починал роднина, защото им липсва.

Не изпускай тези оферти:

Други, напротив, страхуват се, но когато починалият дойде при човек, те веднага започват да търси отговор на въпроса защо е дошъл и какво е искал да им каже.

Смята се, че има три дни в годината, в които мъртвият може да посети своите близки и да го направи по различни начини, разбра Магазина за Новини.

Най-често починалият може да бъде видян на рождения си ден или в деня на своята смърт. Може да се появи година или няколко години след трагичната дата. Важно е да се отбележи, че починалият не идва напразно. Ако пък не се появява – още по-добре, това значи, че не предстоят никакви пречки в живота на живите.

Има още един ден, когато мъртвият може да дойде при роднините си – това е четиридесетият ден след смъртта му, когато душата напуска земята. Този ден е специален, тъй като починалият вече няма да може да се яви на близките си в реален вид, а само насън.

Първият въпрос, който възниква сред хората, които биват посещавани от своите починали роднини, е защо го правят. Смята се, че когато човек умре, той вижда съдбата на своя близък роднина. Понякога починалият идва да помогне или да предупреди за нещастие, което може да бъде предотвратено. Най-важното за неговия роднина е да разбера защо е дошъл при него, тъй като починалият не може директно да каже за предстоящата беда.

Понякога самите хора могат да намерят отговора, като внимателно анализират поведението на починалия, който се е появил. Най-често идват насън – могат да ходят, да ядат, да пият, но някои подробности определено ще покажат какво иска да му каже мъртвия.

Много експерти смятат, че починалият понякога се появява, за да предупреди за скорошното заминаване на роднина в отвъдния свят. В тези случаи починалото лице дърпа ръцете му или го вика при себе си. Насън той може да го повика заедно да вървят по пътя, това ще означава, че иска да го прибере при себе си.

Не се притеснявайте, когато починал роднина ви се яви насън. Най-често това е просто желание да видите любим човек, което е въплътено в сън. Хубаво е, че можете да видите някой, който е отишъл в отвъдния свят, макар и само в съновиденията си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените падат в краката му: Юксел Кадриев покори и Цънцарова
Next: Мистерията с избягалата от психиатрия жена се заплита! Версиите са плашещи! Издирването продължава

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.