Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден: Красиви имена черпят за един от най-близките съратници на Христос
  • Новини

Имен ден: Красиви имена черпят за един от най-близките съратници на Христос

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
dqnsdhssddddd.png

На 9 август БПЦ почита паметта на важен библейски персонаж, един от най-близките съратници на Иисус Христос.

От всички Христови ученици и последователи, само 12 били най-приближените му:

1.Петър Първовърховни (29 юни и 16 януари)2. Андрей Първозвани (30 ноември)
3. Яков Зеведеев (30 април)
4. Йоан Зеведеев – евангелист (26 септември и 8 май)
5. Филип – (14 ноември)
6. Вартоломей или Натанаил (11 юни и 25 август)
7. Тома (6 октомври)
8. Матей – евангелист (16 ноември)
9. Яков Алфеев (9 октомври)
10. Юда Яковов, брат на ап. Якова от 70-те (19 юни)
11. Симон Зилот (10 май)
12. Матий – избран на мястото на отпадналия от апостолския лик Юда Искариот и запълнил числото на 12-те апостоли (9 август)

Със специален статут се е ползвал Свети апостол Павел Първовърховни (29 юни). Някои църковни историци го причисляват към групата на 12-те апостоли, други към групата на 70-те ученици.

Свети апостол Матий

На 9 август почитаме паметта именно на Свети апостол Матий (Матия), който заел мястото на предателя Йуда.

Свети апостол Матий е роден във Витлеем. След Възнесението на Иисус Христос, както обещал на тръгване, Светият дух ще слезе на Земята, за да осени неговите последователи и да ги напътства в техните бъдещи дела.

Следвайки заръките на Иисус Христос, докато чакали Светият дух да се появи, Свети апостол Петър поел ангажимент да разреши друг въпрос. Кой да заеме мястото на Йуда, който предаде своя Учител за 30 сребърника, за да се сбъдне древното пророчество от Библията.

Свети апостол Петър събрал 120 Христови последователи и им представил двама достойни мъже – Йосиф и Матий (Матия). Чрез жребий един от тях двамата трябвало да стане част от най-близките и изтъкнати последователи на Христа.

Жребият показал, че това е Матий.

Слизайки на Земята, Светият дух осенил Христовите ученици под формата на огромни огнени езици.
На мига те започнали да говорят множество чужди езици, които даже не били чували преди.
Благодарение на тези езици те можели свободно да проповядват Словото Божие по целия свят.

Осенен от чудото на Светия дух, новоизбраният апостол Свети Матий заминал за Антиохия и Сирия, после се отправил към градовете Тиан и Синоп в Кападокия.

Бил заловен и затворен в тъмница, но своевременното застъпничество на Свети Андрей Първозвани го освободило от затвора и Свети апостол Матий продължил да изпълнява своята Божествена мисия в Едеса, Амасия, Севастия, чак до Етиопия.

Земните дни на Свети апостол Матий също завършили мъченически като на останалите апостоли. Той бил заловен и изтезаван от езичниците, а накрая го убили с камъни на 9 август през 63 година.

Имен ден на 9 август празнуват Матей, Матейка, Мати, Матьо, Матия, Матея.

Същите имена празнуват своя имен ден и на 16 ноември, когато почитаме паметта на Свети апостол и евангелист Матей.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно на 52г. почина легендарният музикант Борис Петров
Next: Мистерия: Откриха мъртво младо момиче със счупени крака в Кърджали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.