Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден! Красиво име черпи днес, почитаме велик православен учител
  • Новини

Имен ден! Красиво име черпи днес, почитаме велик православен учител

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fhgjghjrrtrtrtr.png

На 13 август Православната църква отбелязва пренасянето на мощите на преподобния
Максим Изповедник от мястото на неговото заточение и смърт в Константинопол.

 

Паметта на светеца се празнува на 21 януари и на 13 август. Св. Максим Изповедник
(ок. 580-662 г.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители
на Православието. Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра,
запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството.

 

На този ден празнуват всички с името Максим. Преподобният Максим Изповедник e
от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император
Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово
внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.

 

Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим
и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го
хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против
царя.

 

Нанесли му побой, тъй че земята около се оросила от кръвта му. Отрязали му езика,
отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал
в 622 година. Преподобни Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни
църковни отци и учители на Православието.

 

Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността
си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие свети
Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества
– Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и
така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската
ерес.

 

Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението
на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.). Преподобни Максим Изповедник е бил
един от най-високообразованите мъже на своето време.

 

Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от
чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното
и точно формулиране на християнското богооткровено учение.

 

Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ
отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство
и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит
християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата.

Имен ден празнуват днес всички с името Максим.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици от НИМХ помрачиха с прогноза за неделя, ще вали и трещи на тези места
Next: Цените на горивата скачат нагоре – какво да очакват потребителите?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.