Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден! Красиво име черпи днес, почитаме велик православен учител
  • Новини

Имен ден! Красиво име черпи днес, почитаме велик православен учител

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fhgjghjrrtrtrtr.png

На 13 август Православната църква отбелязва пренасянето на мощите на преподобния
Максим Изповедник от мястото на неговото заточение и смърт в Константинопол.

 

Паметта на светеца се празнува на 21 януари и на 13 август. Св. Максим Изповедник
(ок. 580-662 г.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители
на Православието. Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра,
запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството.

 

На този ден празнуват всички с името Максим. Преподобният Максим Изповедник e
от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император
Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово
внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.

 

Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим
и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го
хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против
царя.

 

Нанесли му побой, тъй че земята около се оросила от кръвта му. Отрязали му езика,
отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал
в 622 година. Преподобни Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни
църковни отци и учители на Православието.

 

Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността
си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие свети
Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества
– Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и
така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската
ерес.

 

Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението
на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.). Преподобни Максим Изповедник е бил
един от най-високообразованите мъже на своето време.

 

Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от
чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното
и точно формулиране на християнското богооткровено учение.

 

Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ
отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство
и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит
християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата.

Имен ден празнуват днес всички с името Максим.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици от НИМХ помрачиха с прогноза за неделя, ще вали и трещи на тези места
Next: Цените на горивата скачат нагоре – какво да очакват потребителите?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.