Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имен ден: 25 прекрасни имена черпят днес, честваме Светата Дева
  • Новини

Имен ден: 25 прекрасни имена черпят днес, честваме Светата Дева

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
rqwrasfsfdfzf.png

Рождество на Пресветата Богородица или Малка Богородица се чества от православната църква на 8 септември. На този ден се е родила Света Дева Мария. Това е един от най-големите християнски празници.

Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна, наричани от Църквата „богоотци” произхождали от знатни родове. Били много щедри, милосърдни. Но всекидневна скръб
помрачавала живота на тези добри хора, тъй като нямали деца.

 

Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана
се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет,
че ще обрече детето си на Бога.

 

Когато малката Мария става на три години, родителите ѝ я водят в Йерусалимския храм, където я предават
в служба на Бога. Мария остава да живее там и започва да лекува скръбта на всички
изоставени хора.

 

Днес православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското
семейство и покровителка на родилката и детето.

По случай празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия.
Храмов празник ще има и един от най-емблематичните манастири – Роженската света обител Рождество Богородично.

 

Според нашите обичаи Рождество на Пресвета Богородица се чества предимно от жени,
за да ги закриля Богородица винаги. На 8-ми септември стопанката на дома приготвя
празнична пита.

 

Прието е, че от 15-ти август, когато е Голяма Богородица, до днешния ден българката не тъче и не шие, за да са здрави децата в семейството.

В дните между двата големи православни празника обаче жената може да се съсредоточи
върху красотата на градината си. В този период стопанките пресаждат перуника,
люляк и божур.

 

Именници: МАРИ, МАРИАМ, МАРИЯ, МАРИЯН, МАРИЯНА, МАРИЕЛА, МАРИЙКА, МАРИЯ, БОРИС, БОРИСА, БОГДАН, БОГО, БОЖО, БОЖИЛ, БОГОЯ, БОГДАНА, БОНА, БОНКА, БОГДАН, БОГДАНА, БОГОМИЛ, БОГОМИЛА, БОГОМИЛ, БОГОМИЛА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерка с 6 апартамента, земи и гори прехвърли имотите си и почина мистериозно
Next: Шок! НОИ прекратиха десетки хиляди пенсии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.