Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Имоти за милиарди притежава Българската православна църква
  • Новини

Имоти за милиарди притежава Българската православна църква

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
sdfbvdsfbfgbndgfnhgn.png

Националната агенция за приходите (НАП) възложи данъчна проверка на Българската православна църква. Екип на bTV провери

Какво притежава църквата, какви са приходите ѝ и плаща ли данъци? Тази тема се оказва обгърната от тишина.

Бутиците на ул. „Съборна“, силиконовите дами с джипове в заведенията на пл. „Света Неделя“ са клиенти на магазини и ресторанти, собственост на Българската православна църква.

Приходите от наеми на тези имоти са „тера инкогнита“ за българската държава и по-конкретно за НАП. Църквата има привилегията да не декларира приходи от подобна търговия, разяснява в свое разследване bTV. Преподавателят по църковно право доц. Делян Николчев разказва законно ли е това.

„Принцип на съвременното право е, че не може да има привилегии за никой. По отношение на наемите Светият синод твърди, че те всъщност не трябва да подлежат на независим финансов одит, тъй като те всъщност били дарение, забележете дарение от вярващи, а това не били наеми“, посочва доц. Николчев.

За да правиш бизнес в имот на Българската православна църква е достатъчно да имаш вяра. Данъци за печалба от наеми държавата не търси от духовенството. Държавен контрол на приходите не се извършва.

Всъщност в края на миналата година проверка за дължими данъци от страна на църквата започна и то за периода назад, чак до 2017 г. Проверката обаче е спряна заради смъртта на патриарха.

„НАП изпрати и финансовото министерство, изпрати хора, които да направят проверка на Пловдивската митрополия. Тези хора, длъжностни лица всъщност бяха изгонени. Сериозно, да. Не бяха допуснати въобще“, казва доц. Николчев.

Колко големи са всъщност имуществото и бизнесът на Българската православна църква?

„Какво притежава църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос“, казва доц. Николчев.

С какво разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „Успение Богородично“?

Очаквахме, че манастирът притежава имоти за милиони, но нямаме фантазия да си представим, че той притежава имущество по-скоро за милиард, коментират от телевизията.

В справката за собствеността на манастира са само имотите в имотния регистър, по чиито партиди има промени и движения след 1998 г. В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „Манастирски ливади“.

Всъщност „Манастирски ливади“ се оказват бившите ливади именно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и така са се издържали, днес земята струва на пазара между 1000 и 3000 лева на кв. м. Над 150 декара площ е достатъчна да се построят поне 100 блока.

И тук възниква въпросът защо години наред там нямаше детски градини, училища и даже улици?

„Да зададем въпроса къде е социалната дейност на Българската православна църква. Това е част от нейната обществена функция. Трябва ли държавата да налива пари в институция, която не изпълнява обществената си функция?“, пита Горан Благоев.

Над 150-те декара от ливадите на манастира са само част от имотите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е собственик и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара парцели в „Кръстова вада“ около бул. „Черни връх“, а също и в кварталите „Витоша“ и „Симеоново“, както и още 60 декара в Киноцентъра.

Драгалевският манастир е собственик и на апартаменти на улица „Родопски извор“, включително мезонети.

Дама, живееща във вход, в който има църковни апартаменти ни разказва какво знае, без да разкрива своята самоличност. „Манастирът е имал някакъв имот и този, който изгражда този блок, ги обезщетява. Те ги дават под наем. На какви хора, при какви условия – не е ясно“, казва тя.

С имотите се занимава монахиня.

„За това репортажи правят ли се? Имотите на църквата… Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не искам да си слагам главата в торбата. Това са сериозни работи, не е за всеки. Аз съм на среща сега и няма как да си говорим по тези въпроси“, отговаря монахинята.

Пазарните оценки на стотиците декари парцели манастирски имоти в „Лозенец“, „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Симеоново“ е между няколко стотин милиона и 1 милиард лева. За повечето е трудно да се установи кой и при какви условия ползва.

„Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това. Много интересно е, че Светият синод, когато не му е изгодно казва: „Не, не, оставете ни, ние сме отделени от държавата по Конституция“, но в този случай на заплащане на заплати от страна на държавата, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския данъкоплатец, който плаща заплати на нещо, което е уж отделено от държавата“, допълва доц. Николчев.

Кой в Светия синод контролира тези приходи и разходи?

„Затова зададох въпроса защо синодът не въведе регистъра на своите имоти. Защо Българската православна църква не въведе практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 г. да се публикуват годишните бюджетни отчети на Светия синод“, отбелязва Горан Благоев.

По думите му само за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна църква.

Ако регистърът на църковните имоти се въведе, денят в който това стане публично, вероятно ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която дори да се доближава по капитализация до Българската православна църква.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До няколко месеца сменят и издават лични карти на половин милион българи
Next: Голяма трагедия! Нов случай с починал млад футболист

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.