Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Индра Деви доживя до 103 години и ни остави 12 златни правила за хранене
  • Новини

Индра Деви доживя до 103 години и ни остави 12 златни правила за хранене

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
indrrasraksrkasrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дълголетието и храненето имат тясна връзка. Но каква е тайната на дълголетието? Учените се обединяват около идеята, че това е комбинацията между здравословния режим и правилното хранене . Но кой може да знае повече по въпроса от жената, доживяла до завидните 103 години!

Евгения Петерсон, известна в целия свят като Индра Деви, е една от първите жени, практикуващи йога, която освен това популяризира йогата в много страни по света. Родена е през 1899 г. в семейство на банков служител от шведски произход и известна руска оперетна актриса. Тя няколко пъти е променяла живота си из основи.

Говорела е 12 езика и определяла като своя родина три страни – Русия, където се е родила; Индия, където се е “преродила” и дружелюбната за нея Аржентина, където прекарва последните 17 години от живота си.

Индра Деви е обиколила половината свят, познавала се е с много холивудски звезди, индийски философи, както и партийни величия. Сред нейните ученици са Мерлин Монро, Грета Гарбо, Рита Хейуърт и други известни актьори от 40-те години на миналия век.

Умира през 2002 година в Буенос Айрес, доживявайки до 103 години.
Когато е на 93-годишна възраст Индра Деви разказва в интервю за дълголетието, благодарение на своя хранителен режим:

“Аз съм вегетарианка от много години, ям един път на ден, понякога – два пъти. След ставане от сън изпивам 200 мл вода с лимон, която съм приготвила от вечерта. Закуската ми е чаша соево мляко или кафе от зърнени култури. Малко бадеми и стафиди.

Грейпфрут или портокал, който ям заедно с бялата ципа, а понякога и с кората. Пия много вода, ям пресни сезонни плодове и пия зеленчукови сокове. Преди сън също изпивам чаша вода.

Понякога обядвам и обядът ми се състои от една от следните храни: зеленчукова супа или зелена салата; един сварен или суров зеленчук; порция кафяв ориз; печен небелен картоф с малко растителна мазнина или соев сос. Понякога за обяд хапвам домат със сирене, яйце или йогурт с мед и покълнала пшеница”.

В една от своите книги Индра Деви описва принципите на хранене, които е спазвала самата тя и е препоръчвала на учениците си, а също коментира глобалните проблеми с нездравословното хранене.

Вижте кои са нейните 12 златни съвета за хранене :

1. Не пийте вода по време на ядене, а половин час преди или 2-3 часа след това. Пийте водата на малки глътки, не наведнъж
2. Да хапнете плод е по-полезно, отколкото да го изпиете като сок.

3. Млякото е храна, а не течност. Трябва да се приема на малки глътки, защото в противен случай може да доведе до разстройство на стомаха.
4. Не забравяйте: тялото се храни не с това, което приемаме, а само с това, което може да усвои

5. Избирайте прецизно храната, която ви “приляга” най-добре – така, както избирате дреха, която да ви подхожда. Експериментирайте с различни храни и комбинации, докато установите кои храни са най-добри за вашия организъм.
6. Избягвайте “мъртвата” храна – консерви, обработен ориз, бяло брашно, рафинирана захар. Не се увличайте по бонбони и сладкиши, а също ограничавайте и оцета.
7. Препеченият или по-стар хляб е по-полезен. Но не приемайте течности заедно с хляба. Нека зъбите да си свършат работата.

8. Не приемайте повече от една порция с нишестена храна наведнъж. Например ако ядете ориз, откажете се от хляба, картофите и макароните в същото хранене.
9. Не изхвърляйте водата, в която варите зеленчуци.

Пийте я или я използвайте за приготвяне на супа. Картофената вода например е много полезна.
10. Избягвайте пържената и мазна храна, защото тя се усвоява по-бавно. Първи напускат стомаха въглехидратите, след това – протеините и най-накрая – мазнините.

11. Когато няколко пъти подгряваме храна, в която има мазнини (включително растителни), с всяко следващо притопляне я правим по-вредна. Ефектът е подобен на повторното използване на мазнина, в която е пържено.
12. Най-важното правило е вашето отношение към храната на трапезата. Процесът на хранене и засищане трябва да е бавен, да носи удоволствие и да е в приятна обстановка и приятелска компания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За да бъде винаги богат домът ви – 10 народни вярвания за привличане на пари
Next: Лекарите в недоумение, заради жена, която през деня е инвалид, а нощно време се движи нормално

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.