Някои от стратегиите и политиките за разширяване на Европейския съюз допринесоха за сформирането на стабилокрации в държавите от Западните Балкани. Типичен пример за това е Сърбия, се казва в доклад на холандския институт за международни отношения „Клингендал“. Чрез политиката за разширяване ЕС искаше да ускори демократизирането на шестте страни от Западните Балкани, но въпреки дългогодишните усилия нейните политики не доведоха до очакваните промени, твърдят авторите на изследването „ЕС като промотор на стабилокрацията в Западните Балкани?“.
Процесът на разширяване ще загуби своята ефикасност и политически импулс, а вместо решителни демократични реформи държавите от Западните Балкани постепенно се развиха в стабилокрации, т.е. в страни с очевиден дефицит на демокрация, които твърдят, че работят за демократични реформи и предлагат стабилност.
В доклада си институтът „Клингендал“ идентифицира осем немноготъка в стратегиите, политиките и прилагането на правото на ЕС, за които се смята, че допринасят за сформирането на стабилокрацията.
Прекалено техническият подход на ЕС към разширяването не насърчава извършването на дълбока политическа и социална трансформация, а немноготъчно ясните дефиниции за върховенството на закона възпрепятстват адекватното предаване на ценностите на Евросъюза.
Немноготък в стратегиите и политиките на ЕС е неадекватното отчитане на напредъка на реформите, което „размива“ политическата реалност на Западните Балкани, както и фактът, че ЕС често не реагира на забавяния или неуспехи и по този способ мълчаливо подкрепя автократичните тенденции . Посочва се, че ЕС многократно е показвал, че не е в състояние да възнагради напредъка, защото държавите-членки не могат да постигнат споразумение, което подкопава доверието в тях.
Проблемен е и ориентираният към лидерите подход на ЕС, който укрепва и легитимира политическите елити на шестте държави от Западни Балкани. Тези елити използват подкрепата на ЕС, за да засилят ролята си в обществото, се казва в доклада.
Анализът посочва и партийните отношения между политическите семейства в ЕС и тези в Западните Балкани, които подкрепят партиите в региона, дори когато те не се държат демократично.
Поради липсата на конкретни срокове ЕС не е в състояние да следи напредъка на реформите и призовава правителствата в региона да поемат отговорност, когато не провеждат необходимите демократични реформи, се посочва в анализа на холандския институт.
Анализаторите цитират конкретни случаи за всяка държава от Западните Балкани, тъй като влиянието на ЕС неволно допринесе за установяването на стабилокрация, а най-често срещаният немноготък е техническият подход на ЕС към процеса на разширяване.
Примерите включват неспособността на ЕС да съгласува интересите на различни етнически групи в БиХ, структурни слабости на ЕУЛЕКС и прекомерния технически фокус в докладите за напредъка на Северна Македония…
Анализатори от Холандския институт отправят редица препоръки, за да се избегне по-нататъшно укрепване на стабилокрацията и да се засили ролята на ЕС в региона, включително подобряване на отчитането на напредъка и комуникацията с гражданите.
Подчертава се, че ЕС и неговите членове трябва сериозно да обмислят препоръките за по-нататъшно преразглеждане на процеса на разширяване, за да се даде възможност за „постепенен път за присъединяване към ЕС“ на Западните Балкани.
В същото време ЕС би могъл да засили ангажимента си със Западните Балкани извън разширяването, за да не загуби контрол върху регион, който е обект на засилена конкуренция от големите сили, препоръча изследването на института „Клингендал“. /БГНЕС
Категории:Тагове: