Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков
  • Новини

Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
inasitiasrig.jpg

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят. Това разкри журналистката Соня Колтуклиева във „Фейсбук“.

Ето какво още написа тя:

„Кирето, комшията, още не ми се е обадил, а обеща – още преди два дена. Исках да го питам някои неща за Лена и политиката, за нейната кантора и за платените места в листите на “Продължаваме промяната”.

Крие се, мълчи… Разбирам го, завалията. Има си драматични проблеми с партията, дето още не е регистрирана и трябва пак да търпи компанията на тоя, Насти-мира.

Не изпускай тези оферти:

Не е само това.

Игнорират го. Наритват го. Пенсионират го.

Бях предупредила кара Петко, комшията, още като мина вотът на недоверие в парламента. От триото Клоуна-Хищника-Ковчежника, ще изритат синчето му, защото се превръща в тотал-щета за бизнеса.

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят.

Той, Асен, е прецакал Мортен Лунд и свои приятели, та един Кирил ли ще му се опре?! Няма как – не!

Пиарката на Асен Василев ще командва парада, ‘щото шефката й Диана Дамянова хвана гората. Лидия в занаята е много зле, де, но няма значение. Каквото не може да се купи с много пари, се купува с медийни кампании по големите телевизии с още повече пари. Те имат.

Пропагандната машина бумти ли бумти! Дойче Веле сравнява Асен Василев с Иван Костов (малеееййй!); Гого Папионката – пардон, г-н Лозанов, директор в държавната БТА, притичва ”на крака” със служебната кола до хола на Асеня, да му зададе 28 въпроса (лелееее) – пак за Дойче Веле.

Представям си Мария Цънцарова и Лора Крумова, Миролюба и богинитье, как ревнуват, за състезанието се подготвят: кой е по-по-най добър в облиз…обгрижването на финансовия гений (въх, недей).

Какво тук значи някакъв си Кики?!

“Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен…” (Васил Найденов)“.

Източник: Соня Колтуклиева

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията с бебето на Азис е разкрита
Next: 4 наглед невинни симптома, които показват липсата на жизненоважни витамини

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.