Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков
  • Новини

Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
inasitiasrig.jpg

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят. Това разкри журналистката Соня Колтуклиева във „Фейсбук“.

Ето какво още написа тя:

„Кирето, комшията, още не ми се е обадил, а обеща – още преди два дена. Исках да го питам някои неща за Лена и политиката, за нейната кантора и за платените места в листите на “Продължаваме промяната”.

Крие се, мълчи… Разбирам го, завалията. Има си драматични проблеми с партията, дето още не е регистрирана и трябва пак да търпи компанията на тоя, Насти-мира.

Не изпускай тези оферти:

Не е само това.

Игнорират го. Наритват го. Пенсионират го.

Бях предупредила кара Петко, комшията, още като мина вотът на недоверие в парламента. От триото Клоуна-Хищника-Ковчежника, ще изритат синчето му, защото се превръща в тотал-щета за бизнеса.

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят.

Той, Асен, е прецакал Мортен Лунд и свои приятели, та един Кирил ли ще му се опре?! Няма как – не!

Пиарката на Асен Василев ще командва парада, ‘щото шефката й Диана Дамянова хвана гората. Лидия в занаята е много зле, де, но няма значение. Каквото не може да се купи с много пари, се купува с медийни кампании по големите телевизии с още повече пари. Те имат.

Пропагандната машина бумти ли бумти! Дойче Веле сравнява Асен Василев с Иван Костов (малеееййй!); Гого Папионката – пардон, г-н Лозанов, директор в държавната БТА, притичва ”на крака” със служебната кола до хола на Асеня, да му зададе 28 въпроса (лелееее) – пак за Дойче Веле.

Представям си Мария Цънцарова и Лора Крумова, Миролюба и богинитье, как ревнуват, за състезанието се подготвят: кой е по-по-най добър в облиз…обгрижването на финансовия гений (въх, недей).

Какво тук значи някакъв си Кики?!

“Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен…” (Васил Найденов)“.

Източник: Соня Колтуклиева

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията с бебето на Азис е разкрита
Next: 4 наглед невинни симптома, които показват липсата на жизненоважни витамини

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.