Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков
  • Новини

Интрига: Двама съседи, топшефове на ПП кроят отстраняването на Петков

Иван Димитров Пешев август 19, 2022
inasitiasrig.jpg

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят. Това разкри журналистката Соня Колтуклиева във „Фейсбук“.

Ето какво още написа тя:

„Кирето, комшията, още не ми се е обадил, а обеща – още преди два дена. Исках да го питам някои неща за Лена и политиката, за нейната кантора и за платените места в листите на “Продължаваме промяната”.

Крие се, мълчи… Разбирам го, завалията. Има си драматични проблеми с партията, дето още не е регистрирана и трябва пак да търпи компанията на тоя, Насти-мира.

Не изпускай тези оферти:

Не е само това.

Игнорират го. Наритват го. Пенсионират го.

Бях предупредила кара Петко, комшията, още като мина вотът на недоверие в парламента. От триото Клоуна-Хищника-Ковчежника, ще изритат синчето му, защото се превръща в тотал-щета за бизнеса.

Асен Василев и Даниел Лорер са си комшии на “Чаталджа” 3 – интриги кроят, стратегии съчиняват, партийно рейдърство замислят.

Той, Асен, е прецакал Мортен Лунд и свои приятели, та един Кирил ли ще му се опре?! Няма как – не!

Пиарката на Асен Василев ще командва парада, ‘щото шефката й Диана Дамянова хвана гората. Лидия в занаята е много зле, де, но няма значение. Каквото не може да се купи с много пари, се купува с медийни кампании по големите телевизии с още повече пари. Те имат.

Пропагандната машина бумти ли бумти! Дойче Веле сравнява Асен Василев с Иван Костов (малеееййй!); Гого Папионката – пардон, г-н Лозанов, директор в държавната БТА, притичва ”на крака” със служебната кола до хола на Асеня, да му зададе 28 въпроса (лелееее) – пак за Дойче Веле.

Представям си Мария Цънцарова и Лора Крумова, Миролюба и богинитье, как ревнуват, за състезанието се подготвят: кой е по-по-най добър в облиз…обгрижването на финансовия гений (въх, недей).

Какво тук значи някакъв си Кики?!

“Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен,
изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен…” (Васил Найденов)“.

Източник: Соня Колтуклиева

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията с бебето на Азис е разкрита
Next: 4 наглед невинни симптома, които показват липсата на жизненоважни витамини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.