Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Инфаркт и двойно уголемено сърце погубили таксиметровия шофьор в София
  • Новини

Инфаркт и двойно уголемено сърце погубили таксиметровия шофьор в София

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
infaskkaktast.png

34-годишният таксиметров шофьор Христо Трайков е издъхнал от масивен инфаркт, а сърцето му е било два пъти по-голямо от нормалното. Това сочат предварителните заключения от назначената съдебномедицинска експертиза, съобщи БНТ, като са позова на свои източници.

Младият мъж, който е баща на три деца, почина на 8 октомври на улица в столичния ж. к. „Разсадника-Коньовица“ след скандал и физическа саморазправа, предизвикани след извършено от него нарушение на пътя.

Трайков и 23-годишният Й.И се сбили, след като таксиметровият шофьор навлязъл в посока обратна на посоката за движение по ул. „Рибен буквар“. По-младият мъж пътувал в колата на приятелката си, която била зад волана, когато пред тях се появило таксито на Христо Трайков.

От Софийската градска прокуратура съобщиха, че вече са разпитани 17 свидетели, като показанията им не са еднопосочни по отношение на размяната на удари и по отношение на това кой от двамата първи нанася удар на другия. Физическата саморазправа е преустановена, като има показания, че това е станало, тъй като приятелката на обвиняемия е извикала полиция.

Не изпускай тези оферти:

23-годишният Й.И. и таксиметровият шофьор се върнали по колите си, но след малко сбиването е било възобновено. Част от свидетелите заявяват, че са видели как Христо Трайков набира някого по телефона и след малко пристигат трима мъже, които заедно с него започват да бият обвиняемия.

Други свидетели, напротив, твърдят, че по-младият мъж е нанесъл побой на таксиметровия шофьор. Биещите се били разтървани от граждани и след намесата на полиция. След преустановяване на боя 34-годишният Христо Трайков паднал на земята, а пристигналият на място медицински екип само констатирал смъртта му.

Аутопсията е показала, че мъжът има повърхностни охлузвания на рамото, синина на ръката, наранени кокалчета на пръстите на ръката и ожулени колена, като тези наранявания могат да се предизвикани от побоя над него.

Сърцето на Христо Трайков обаче било значително уголемено, което показва, че непосредствена причина за смъртта е масивен инфаркт. То тежало 800 грама, при нормално тегло до 400 грама, което означава, че е уголемено поне два пъти. Мъжът е имал и предишен инфаркт.

Според съдебните медици инфарктът е настъпил преди боя, а високият адреналин е ускорил и влошил процеса.

Разследването по случая продължава.

Още криминални новини:

Мащабна проверка за нарушители на пътя започват властите. В нея са ангажирани редица институции, сред които МВР, АПИ, НАП и Агенция „Митници“.

Координацията се извършва от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Контролът ще става ежемесечно в рамките на еднодневни акции. Първата започва в 9:30 тази сутрин на АМ „Тракия“.

Причина за засилените проверки са зачестилите пътни произшествия у нас, както и ръстът на случаите на шофьори, хванати след употреба на алкохол и наркотици зад волана.

Още криминални новини:

В таванско помещение, в къщата им на ул. „Септемврийци“ №2 в бургаския кв. Меден рудник са намерени увиснали на конопени примки двамата съпрузи Димо (88 години) и Янка (86 години). Съседите, които добре са ги познавали и по-конкретно тези, които са станали преки участници в планираното самоубийство, разкриват сюжет, за който е трудно да се повярва, че може да се разиграе в реалния живот, пише Флагман бг.

По едно и също време, около обяд вчера, най-близките приятели на Димо и Янка – съседът им от къщата на ул. „Септемврийци“№4 – Антон, шивачката им, която живеела на две преки в същия район, както и трети техен стар другар от младите им години, получили персонална покана по телефона да им дойдат на гости в 17 часа.

„Ще направим вечеря, имаме повод да почерпим, ела да се видим“, долу-горе така звучала поканата към всеки един по отделно.

На това място допълваме само че семейството живеело мирно и кротко, в обич, повече от 40 години на този адрес. Димо бил бивш багерист, а тя готвачка в стол на голямо промишлено предприятие. Отдавна били пенсионирани. Нямали никакви финансови затруднения. Дъщеря им била семейна и живеела в село Равадиново, а синът им отдавна бил устроен добре като емигрант в САЩ.

От Щатите синът осигурил основен ремонт и разширение на къщата, дори изолациите били поръчани зад океана. Носталгично настроен човекът смятал да изкара старините си именно в къщата на своите родители, затова и постепенно създал комфортна обстановка за старите.

Във вътрешния двор екипът ни видя почти аристократична обстановка – с беседка и добре поддържана градина, с барбекю. Навестявала ги често дъщерята от Равадиново. Като цяло възрастната двойка имала безгрижен живот, мечта за повечето български пенсионери. Миналата година обаче Димо счупил крака си и се наложило оттогава да ходи с бастун.

„Това им беше единственият проблем, обездвижването му за известно време. Сигурно са прекарвали дните и нощите пред телевизора като са гледали всички сериали, от които са съставили плана за самоубийството си“, казва един от източниците ни. Преди обяд вчера, когато планът, за който ще ви разкажем по-долу, вече е бил в ход, Димо – куцукайки с бастуна си, излязъл по улицата и се поразходил заедно с възрастен съсед, който от години се придвижва с патерици.

„Оплакваше ми се, че бастунът му тежи, говорехме си за най-обикновени неща, не ми се стори да е ядосан или отчаян за нещо. Разхождахме се половин час – между 9 и 10 часа. Не е възможно да се е самоубил!“, недоумява старецът с патериците, който узна за страшната трагедия от репортер на Флагман.бг.

Двамата съпрузи са намерени от тримата приятели, поканени на гости в 17 часа. Те пристигнали почти по едно и също време. Направило им впечатление, че дворната врата е широко отворена, както и вратата на самата къща. Върху празната маса на първия етаж имало голяма табела със следния текст: „Качете се на втория етаж“.

Там гостите заварили неописуема картина от различни вещи – запечатани кутии, здраво завързани торби от плат и найлон – малки и големи, няколко писма. „За дъщерята, за сина и 5-те им внучета имаше отделни писма и завещани вещи, сред които вероятно и бижута“, разказа ни един от свидетелите.

На този етаж имало втора табела с надпис: „Качете се на тавана“. На вратата на тавана висяло следното трето известие: „Обадете се на тел…… (който е на съпруга на дъщеря им в Равадиново) и не пускайте вътре дъщеря ни“. Вратата била отключена.

Гледката оттук нататък е била покъртителна. Димо изработил примките от конопено въже и ги провесил на куката за лампата от тавана. Двамата с Янка се качили на една табуретка. Той я обхванал като в обръч с двете си ръце откъм гърба й. Така, в смъртна прегръдка, семейната двойка сложила край на земния им път.

И към момента поемни лица, полицаи и разследващи недоумяват защо се е стигнало до тази страшна драма, сценарият на която очевидно е обмислян дълго време.

По непотвърдена информация, няколко дни по-рано, семейството опитало да се самоубие, пускайки газ от битова бутилка, но количеството се оказало недостатъчно, а и ги дострашало да не възникне пожар, който да опустоши хубавия имот.

Засега работната версия за причините, довели до този завършек, са напреднали дементни процеси и при двамата съпрузи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт от БАН: Тепърва ще скачат цените, кашкавалът ще гони 30 лева, хлябът 3-3.50, а млякото
Next: Киприяновата молитва развали магия на Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.