Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Инфаркт уби един от най-богатите българи
  • Новини

Инфаркт уби един от най-богатите българи

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
evgeniijekov.jpg

Една от емблематичните личности на Стара Загора – общественикът, политик и бизнесмен Евгений Жеков, е починал внезапно вчера на обяд, научи Lupa.bg. Според наш източник смятаният за най-богат старозагорец си е отишъл на 61 години след масивен инфаркт.

Бившият депутат Евгений Жеков е съпруг на председателката на Общинския съвет в Стара Загора Мария Динева. В града под липите Жеков бе известен като човек на Мая Манолова.

Бизнесменът е роден на 4 ноември 1960 година. Евгений Жеков бил един от двигателите на демократичните промени в Стара Загора, бивш зам.-областен управител на Стара Загора, депутат в 40-ото Народно събрание, един от възстановителите на БЗНС и до последно областен лидер на Земеделски народен съюз – Стара Загора.

Неговият приятел и общински съветник от Народен съюз Методий Пенчев написа в профила си във фейсбук:

Не изпускай тези оферти:

„Днес загубих много близък човек и приятел. Трудно ще изразя мъката си от това ,че няма вече да го видя, че няма вече да споделяме мислите си, че няма да можем да прекарваме заедно хубавите моменти в живота ни.

Когато откриеш истински приятел към когото се обръщаш винаги, когато имаш нужда да споделиш и го загубиш, болката те кара да се чувстваш изгубен и сам. Сега аз се чувствам така и разбирам, че това чувство няма да ме напусне. Скъпи приятелю, безкрайно ще ми липсваш. Почивай в мир!“

Още скръбни вести:

На 88-годишна възраст почина американската актриса Луиз Флетчър, която спечели „Оскар“ за ролята си на медицинска сестра в култовия филм „Полет над кукувиче гнездо“, съобщи Variety.

Представител на актрисата каза, че тя е починала в съня си в дома си във Франция.

В специална класация на Американския филмов институт сестра Рачед, изиграна от актрисата, е обявена за петата най-голяма злодейка в историята на киното и втората най-велика злодейка, отстъпвайки само на Злата вещица от Запада в „Магьосникът от Оз“.

За ролята си във филма „Полет над кукувиче гнездо“, Флетчър, в допълнение към „Оскар“, получи такива престижни награди като „Златен глобус“ и „БАФТА“.

Още скръбни вести:

Почина Васил Тодоров, заслужил треньор по свободна борба, който предаваше опита си в клуб „Ловеч“. Поклонението ще бъде на 27 септември от 11 часа в Ловеч, църквата „Св. Троица“ (под Автогарата).

Васил Тодоров бе трикратен сребърен медалист от европейски първенства, двукратен бронзов медалист от световни първенства и 4-ти на олимпиадата Мюнхен 72. Успешни изяви има и при ветераните, 3 пъти става световен шампион.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи търсят Лоренцо на Софка в Етрополе, прекарвал сирийци
Next: НОИ с подробен разчет за пенсиите – кой колко точно ще получи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.