Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искат защита на най-новото богатство на България, струващо милиони, по подобие на киселото мляко
  • Новини

Искат защита на най-новото богатство на България, струващо милиони, по подобие на киселото мляко

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbvfdbdfbfgnhgmhj.png

Около 30 000 ловци на трюфели тръгват пролетта из горите, за да търсят ценната гъба, която се спотайва в корените на дърветата.

Цената й на международните пазари силно варира, но най-ценният и най-рядък – Алба, може да достигне 5-6 хиляди евро за килограм.

България е една от водещите страни в износа на трюфели в света, предимно на летния черен трюфел, който в момента се търгува по над 100 лева за килограм за първо качество и по 70-80 лева за второ. Често сме на първо място в света, каза пред “Телеграф“ шефът на Асоциация “Български трюфел“ Димитър Димитров.

Годишно за чужбина се изнасят между 100 и 500 тона – основно за Италия, Франция и Испания. Едва 1% от добитото количество остава в България. Просто търсенето е много малко – трюфелът у нас се използва основно в по-висока категория ресторанти, за разлика от чужбина, където може да се намери и в по-масовите заведения.

Обаче много често родната ценна гъба се представя като италианска от прекупвачите на Ботуша. И ако хапнете в ресторант ястие с италиански трюфел, има голяма вероятност ценната съставка всъщност да идва от родните гори. Стига се до куриози италианците да си правят фестивал на трюфела Алба с гъби родно производство. Просто защото нямат достатъчно свои.

“Това вреди на родния бизнес. Хората в чужбина, като чуят трюфел, очакват той да е италиански, а българският не му отстъпва, даже често е и по-хубав“, посочи Димитров.

По думите му вече се прокрадва идеята на българския трюфел да се осигури защитено географско наименование, каквото има вече за сиренето и киселото мляко.

“С министъра на земеделието Кирил Вътев имаме много добра комуникация, той е взел присърце въпроса с трюфела”, коментира Димитър Димитров.

По думите му обаче в бранша има още много проблеми за решаване. Най-наболелият е срокът, за който важат разрешителните. Сега ловците на трюфели имат право да си изкарат такъв документ предходния месец за следващия. Но те не знаят кога ценната гъба ще се появи в горите. Стига се дотам, че да научиш, че на едно място има трюфел на 10 май, но да не можеш да търсиш, защото през април не си си извадил разрешително, каза браншовикът.

По думите му, за да стане един човек ловец на трюфели, на първо място му трябват желание и упоритост. Следващата стъпка е да си взема обучено куче или такова, което сам да обучи.

Най-подходящи за търсене на трюфели са кучетата за лов на птици. Обучението може да отнеме само няколко месеца, но може да продължи и година и половина. Зависи до голяма степен от характера на четириногото.

Дали ще намериш трюфел в гората или не – до голяма степен е на късмет. Може стар ловец с дни да обикаля и да не открие нищо, а прохождащ в занаята да се натъкне на ценната гъба веднага. Може да обикаляш с дни и да останеш с празни ръце, но можеш и да изкараш няколкостотин лева за ден.

Има обаче и едно правило – там, където преди е имало трюфел, пак ще има. Затова ловците се опитват да си запазват териториите, понякога с незаконни средства. По-сериозни конфликти имаше преди години, но и сега се случват неща като пукане на гуми и чупене на стъкла на автомобили, коментира Димитров.

Преди години се е смятало, че трюфел има само в Североизточна България. Сега обаче е ясно, че той се среща навсякъде на територията на страната. Последно се развил добре в Северозападна България. Находищата са както в широколистни, така и в иглолистни гори, най-вече дъб, липа, габър, бор. Ценната гъба расте в симбиоза с дърветата, като се прикрепва към най-младите росни коренчета, по-тънки от човешки косъм. В много редки случаи, най-вече през лятото, излиза над земята. Макар целогодишно да има някакъв трюфел, най-силният сезон започва именно сега.

Според Димитър Димитров климатичните промени вече влияят и върху тази ценна гъба. Сезонът се скъсява. Преди е започвал април, май. Сега заради по-топлото време трюфели могат да се намерят още през март. Горещите лета обаче скъсяват сезона. Ако преди трюфелът е продължавал до септември, то сега той изчезва още в началото на август. Липсата на снегове също се отразява неблагоприятно. За да има богат урожай, са необходими специфични условия – слънце и дъжд, които се редуват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец показа цените в хипермаркет в Одрин, промоциите са страшни
Next: Стефани след Hells Kitchen: Съжалявам за това, което правих в предаването

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.