Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искра Радева на седмото небе – роди й се внуче! Честито! Вижте малкото бонбонче
  • Новини

Искра Радева на седмото небе – роди й се внуче! Честито! Вижте малкото бонбонче

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
sidaskoasrkasriasrkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На седмото небе от щастие е любимата ни актриса Искра Радева . Нейната дъщеря Лени стана майка за втори път, този път бебчето е момиченце и носи името на известната си баба .

„Даже не питах как ще я кръстят, макар че подозирах, че ще е на мен.

Най-важното е да е жива и здрава. Не исках да им се меся в избора, но ме трогнаха, като ми казаха“, сподели пред вестника щастливата баба.

Рокли

Малката Искра се е родила на 15 февруари, а на 40-ия ден й организираха тържество, известно като „погача“. Тогава за първи път бебето се показва на женската част от роднините и младото семейство спази всички ритуали, като единствените присъстващи мъже са били таткото Любо и баткото Криси. „Много хубаво тържество стана, весела компания събрахме от техни и мои приятели. Исето обаче проспа всичко през цялото време, само веднъж се събуди да хапне и пак заспа. И тя, и майка й бяха облечени в красиви лилави рокли“, разказа Искра.

Ген

Мама Лени е била в топформа, сякаш не е раждала. „И тя като мен – и аз като я родих, на 20-ия ден си закопчавах полите, а на 30-ия ден водих със Стефан Данаилов новогодишна програма. Не напълня много, само на коремче, макар че си имаше хубав апетит, но явно си е ген“, обясни Радева. Тя намира време за гледането на внучето и са изкарали цели 5 дни, докато младата родилка е била командировка.

„Почна вече да ме върти на пръста си – като е в леглото, започва да реве, като я взема на ръце – спира. Може да стане актриса. А като се прибрахме от родилното, Криси се беше надвесил над леглото й и й говори: „Аз съм твоят брат, чуваш ли ме“. Не смее да я гушне, но му говорим, че трябва да я пази и защитава“, разказа още актрисата.

Започва нова пиеса

През пролетта Искра Радева и нейният театър „Искри и сезони“ започват работа по нова постановка. „Харесала съм една много хубава пиеса, съвсем скоро събирам екипа и започваме репетиции“, сподели актрисата и продуцент. Днес тя ще играе в хитовата постановка „Женско царство“ заедно с колегите си Мария Статулова, Елена Кънева, Теодор Елмазов, Веселин Цанев в Медковец.

„Ще гостуваме там за трети път. Много е хубаво, когато кметовете на малките населени места имат отношение към културата. Хората там нямат възможност да идват до София, за да гледат различни постановки, затова се радвам, че ни канят и това се превръща в традиция“, сподели още Радева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесни немски светила в науката разсекретиха документ: Г-жа Стефка Г. Костадинова скача 226 см. в Италия
Next: Цял живот на снимачната площадка. Историята на кучето от Комисар Рекс

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.