Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Искрица надежда за хората! Предлагат 1000 лева помощ заради скъпата енергия
  • Новини

Искрица надежда за хората! Предлагат 1000 лева помощ заради скъпата енергия

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
toktkmamtkastkast.jpg

По 1000 лева помощи годишно да получават домакинствата за справяне с високите цени на енергията. Това предложиха в Националния пресклуб на БТА Георги Тошев – председател на Института за развитие и управление на ресурсите (ИРУР), и Пейо Майорски – председател на Асоциацията за защита на потребителите (АЗП).

Сумата е индикативна, може и да по-голяма, и ще се определя от парите, събрани от облагането на свърхпечалбите на енергийните компании. Богомил Николов – председател на Българската национална асоциация „Активни потребители“, и Калин Славов – изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, казаха, че събраните средства от свърхпечалбите на компаниите могат да са над 10 милиарда лева.

Подобна помощ трябва да бъде насочена и към малките и средни предприятия, заявиха те.

Представителите на четирите неправителствени организации посочиха, че остава по-малко от седмица до влизането в сила на Регламент 2022/1854, а България все още няма разработени методики за неговото прилагане. Регламентът дава възможност на държавите членки да се справят с високите цени на енергията, като осигурява всеобхватни механизми, чрез които те да събират свръхприходи от производителите на електроенергия.

Не изпускай тези оферти:

Основен приоритет на Регламента е въвеждането на механизми, които да гарантират, че събраните средства ще достигат до домакинствата и гражданите.

Отказът на членовете на Комисията по енергетика в Народното събрание миналата седмица да вземат категорично отношение, както и сигналите, които служебното правителство дава, създават предпоставки за заобикаляне на Регламента, а домакинствата ще бъдат оставени да се борят с енергийната криза и достигащата вече 40 на сто инфлация на потребителската кошница, заявиха участниците в пресконференцията.

Помощта от 1000 лева може да бъде прецизирана според броя на членовете на домакинството или да се определя към размера на обитаваното жилище, казаха участниците в събитието. Парите трябва да се дават в брой и всеки да решава за какво да ги храчи, заявиха те.

Богомил Николов каза, че сега хората обмислят как да сменят източника на отопление. Има голямо търсене на климатици и да си инсталираш климатик става „истински празник“, каза той. Само че сградите не са проектирани за смяна на вида отопление, мрежата може да не издържи, да се стигне до аварии и изключване на захранването. Това може да ощети домакинствата, защото хората храчат много пари за климатици, каза Богомил Николов.

Тази несигурност трябва да бъде преодоляна с ясен ангажимент от страна на властта за цената на енергията и хората да не се чудат какво да изберат за отопление. Ясно е, че пари ще има, но въпросът е как те да бъдат изхарчени справедливо, посочи той. В спешен порядък да се създаде схема за насърчаване на ползването на енергия от соларни източници.

Процедурата обаче е в ръцете на мрежовите оператори и те могат така да ги разпишат, че да обезсърчат всеки желаещ да инвестира във ВЕИ мощности, каза още Богомил Николов. 
Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Таен шифър, рядка книга и мистериозна медицинска сестра: най-странното престъпление в Австралия, неразгадано повече от половин век
Next: 20 години в неизвестност: Каква е съдбата на изчезналата Десислава Севдалинова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.