Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне
  • Новини

Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
asykasyiasodaskdasidas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истината за живота: всеки, който някога ви е наранявал или предавал, един ден ще се изправи пред същата болка.

И това не е карма. Това е истината за човешкия живот. Ние всички страдаме. Може би малко повече от други и изглежда нечестно, но животът ще ни накара да страдаме в онези моменти, в които най-малко очакваме.

Точно, когато всичко изглежда добре, нещо изведнъж се обърква. И тогава се обърква още нещо.

И вие изпадате в отчаяние, мъка и тъга. Най-трудното нещо в такива трудни моменти е да останете разумни и да действате рационално. Ако причината е в друг човек, вие търсите отмъщение. Искате да му се отплатите по същия начин и да го нараните.

Чакате с нетърпение разплатата, когато животът сам ще му върне същото. И когато това не се случи, вие се депресирате. Чувствате сякаш всичко е срещу вас. Но това не е така.
Животът рано или късно поставя всичко на мястото му.

И един ден, в най-лошия момент, това, което този човек е направил с вас, ще се върне при него по начин, който дори няма да разбере.
Това е прост факт, свързан с енергията.

Получавате това, което инвестирате в този свят. Наречете го съвпадение, карма, в крайна сметка човек получава това, което дава. И един ден този човек ще получи това, което заслужава – на работа, в обществото, в семейството.

И когато най-сетне се чувства толкова безпомощен и пречупен, той получава възмездието си.
Знаете ли каква е разликата между вас и него?

Личностното развитие.

Лошите хора нараняват другите, защото никога не се учат от собствения си опит. И ще се държат по този начин, докато не претърпят същата болка, която са ви нанесли.
Те няма да знаят как да се справят с нея.

Докато вие ще съберете парчетата и ще се преродите от пепелта. Така че не се притеснявайте.

Не мислете, че онези, които са ви наранили, никога няма да изпитат същото. Не вярвайте, че Вселената се е обърнала срещу вас и ви се подиграва.
Просто се научете от опита, който ви дава животът.

Преживейте болката, плачете, борете се, а след това се изправете, кажете сбогом на онези, които са ви наранили с разбирането, че един ден ще изпитат същото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско вълшебство – правиш го в буркани и пиеш 30 дни- край на всяка болка
Next: Лили Иванова както никога не сте я виждали

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.